“Демократична България” отговори на двете най-важни условия в търсенето на подкрепа от демократичните българи

 

www.ivo.bg

Вчера се състоя обединение на формации, които бяха разделени и оставиха  без представителство своите избиратели в настоящия парламент. Нима това обеденинение под формата на “Демократична България” не беше нещото, което изискваха разочаваните избиратели от “ДСБ”, “Да, България” и “Зелените” ( споменавам само реално обединилите се)?

Отгоре на всичко говорителите на новата формация, които отговориха на настоятелните изисквания на симпатизантите да загърбят партийния егоизъм, демонстрираха в своите учредителни изказвания подкрепа за двете най-важни условия като заявката за своята политика, която ги прави различни и автентични на политическата сцена: обявиха се против статуквото на зле прикритото съглашателство между управляващите от ГЕРБ и тяхната формална опозиция БСП, включително по най-важния признак, свързан с отношението към разклатената геополитическа ориентация на България, теглена от московската пета колона обратно в еразийските прегръдки.  

Години наред съм поставял тези две условия за припознаване на промяната в обосноваването на нов политически проект като автентично демократичен и проевропейски. Повтарям: без ясно разграничаване от ГЕРБ и БСП не може да има тяхна алтернатива в българската политика. Опитите за съюзяване  Борисов, защото бил по-малкото зло и така се пречело на БСП да се завърне във властта се провалиха катастрофално и поради факта, че ГЕРБ и БСП заедно олицетворяват статуквото. Проруското. 

Да припомня най-бегло и най-конспективно поредните и последните засега доказателства за това проруско статукво ( някои от които бяха споменати вчера и от лицата на проекта “Демократична България”). Тези факти ми дават правото да твърдя, че когато кажеш Нинова, подразбираш Борисов. И обратното. 

Нинова се изяви като лидер в тандема с Борисов в бягствотото му от проевропейската ориентация по ориенталския казус с отношението към Истанбулската конвенция. Даде му тон за песен и той я запя.

Борисов обаче амбициозно й го върна. Изпревари я в подмазването на Путин покрай аферата с отравянето на отношенията между Запада с Русия. Той взе страната на Кремъл и Нинова беше принудена да му признае лидерството под акомпанимента на комплимента, отправен от руския посланик Макаров. 

Борисов води на Нинова и по поклони към Путин по въпроса за борбата за мир в Черно море. И на суша – чрез отказа на българска земя да бъдат разположени части от натовския противоракетен щит. В случая тя е невнна. Той има техническо предимство по документи в разпределението на ролите: това, за което тя си мечтае, Борисов е овластен да извърши. Включително в обслужването на руския стратегически интерес България да продължава да агонизира като постколониална проекция на непоклатимото постсъветско статукво в областта въоръженията и в разоръжаването на страната ни пред лицето на руския енергиен диктат напук на всичките му собствени приказки за диверсификация на енергийните доставки.

Кой от двамата е споменавал по – често необходимостта от сваляне на санкциите срещу списък от лица от обкръжението на Путин, това  знаят само московските им арбитри в това състезание, които със сигурност си водят бележки от разговори, за които не знаем. 

Нинова изравнява резултата в надпревата с Борисов кой ще направи повече за руското влияние в България, действайки чрез своя главен властови коз Румен Радев. Борисов оставя Сидеров и други негови коалиционни другари  да говорят за мечтания от тях български мост между Русия и Запада, докато президентът Радев направо действа с изграждането на паралена путинофилска пътека до Кремъл. Отива на посещение там да му се кара този път лично самодържецът Путин. Радев обосновава мазохистичното си усилие с необходимостта да открие българска изложба – вероятно същата (на Светлин Русев, но дори и да е друга, сходството в аргументацията между Борисов и Радев е поразително), заради която премиерът обяви, че набързо привиканият в София любимец на Кремъл посланик Бойко Коцев трябва също така бързо трябва да се завърне в неговата Москва. Какво единодушие между уредниците на българското излагане пред света!

За добро поведение пред строя на петата колона на Борисов му беше позволено от Кремъл да поддържа имиджа си пред Запада като полезен за него български идиот ( по Ленин) и да смени в Москва посланик Коцев с друг русофил, чийто избор е още едно доказателство как задружно работи проруското статукво в днешна България. 

Някой може ли да намери съществени разлики в гузния маталитет на ГЕРБ и БСП в препирните им около приватизаторката Генка Върбакова по отношение на ЧЕЗ и нейната посестрима Корнелия Нинова, придобила “Техноимпекс” със също толкова “ясен произход” на първоначално натрупания капитал, както и “Гинка от Пазарджик”? 

По горния казус може да има нюанси в театралното изиграване на уж противоположните позиции, но в сигналите към Русия “ела мечко, изяж ме” във връзка с неувяхващата слава на руско-българския грабеж от вълшебната корупционна трапеза АЕЦ “Белене” тези нюнаси и с микроскоп са трудно забележими. 

Има още много примери, но за краткост ще кажа пак: спойката между власт и опозиция се оществява днес в България чрез обслужването на руските интереси и това застрашава проевропейската ориентация на страната ни насред българското европейското председателство по-контрастно от всякога през последните десетилетия. 

Пиша в лично качество, в каквото бях поканен на официалното обявяване на проекта “Демократична България”, към който иначе имам нулево отношение в партийно-строителния смисъл на думата. И тъкмо в лично качество мога да кажа: моите две условия за подкрепа на подобно обединение са 100 процента изпълнении. Поради тази причина го подкрепям 100 процента. 

Иначе кредит на недоверие у нас най-лесно се дава – причини винаги могат да се намерят. 

А че съм на прав път в оценката си се вижда от истерията на медиите, които обслужват споменатото статукво. Направо се задъхват от злоба срещу учредената алтентатива на своите работодатели. Каква по-добра атестация от тази манифестация!

май е тръгнал неспасяемо по пътя на Луканов... Ще поживеем, ще видим...