Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. kvg55
4. planinitenabulgaria
5. iw69
6. mt46
7. wonder
8. varg1
9. rosiela
10. zaw12929
11. meto76
12. mimogarcia
13. leonleonovpom2
14. gothic
2. zahariada
3. kvg55
4. planinitenabulgaria
5. iw69
6. mt46
7. wonder
8. varg1
9. rosiela
10. zaw12929
11. meto76
12. mimogarcia
13. leonleonovpom2
14. gothic
Най-популярни
Най-активни
1. sarang
2. mimogarcia
3. radostinalassa
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. breaker007
7. savaarhimandrit
8. djani
9. iw69
10. no1name
2. mimogarcia
3. radostinalassa
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. breaker007
7. savaarhimandrit
8. djani
9. iw69
10. no1name
Постинг
01.01.2025 00:01 -
За армията и водачите ни
Президентът Радев твърди, че е наясно с това кой е виновникът за жалкото състояние на Българските Въоръжени Сили. Сигурно е така.
Но аз да припомня на читателите как стана така, че останахме държава без армия и генералите без войска.
- До приемането ни в НАТО бъдещите ни съюзници се отнасяха с подозрение към една силна БА, за чиято мощ имаха достатъчно исторически спомени. Това се отнасяше и за почти всички бивши страни членки на Варшавския договор.
Армията ни бе редуцирана до размери и бойна мощ приемливи за победителите в Студената война и в съответствие с подписаните международни договори за ограничаване на въоръжените сили в Европа.
С приемането ни в НАТО се очакваше реформа към оптимизиране на структурите по нови стандарти и превъоръжаване със съвместимо с това на НАТО въоръжение и техника.
Странно защо обаче, освен деполитизация, съкращения, преструктуриране и промяна на стандартите за подготовка и използване на войските, хардуерната част на реформата забоксува за да се стигне до днешното положение.
Бюджета на МО бе подложен на постоянни орязвания, запазвайки почти едно и също равнище във финансово измерение, а проектите за превъоръжаване, а дори и за поддръжка на съществуващата бойна техника, винаги оставаха нереализирани.
Подхващаните идеи за доставки на отделни видове бойна и спомагателна техника и оборудване биваха обект на тежки корупционни схеми и не допринесоха с нищо за поддържането на минимални способности за защита на границите и участие в мисии на Алианса и други международни ангажименти.
Българската армия беше осакатена, разтренирана и обезоръжена.
До положението Сухопътни войски за изпълнение на елементарни задачи по границите и в помощ на населението, да няма.
Видът въоръжена сила, на който България дължи славата от блестящите победи по бойните полета на няколко войни, остана без нито един боеспособен батальон, дивизион, да не говорим за полк, бригада или дивизия...
Политическите закани от типа "Сега ще изпратим армията на границата" са смешни, че и жалки.
На границите се изпращат сборни команди от разнородни, негодни за използване, като едно формирование, пехотинци.
ВМС бяха сведени до няколко активни тактически еденици /кораби/ и закотвени в пристанищата купища "новопридобити" но закупени като негодни за използване кораби, заедно с десетки стари, изоставени на волята на природата, иначе използваеми бойни и спомагателни съдове. За парлама, някой боен кораб със сборен вкипаж пресича Проливите и се мота около съюзническите флоти из Средиземно море и малко по далеч.
А иначе, галеното детенце на българските новополитици ВВС, беше приземено в унизителното състояние да не може да поддържа дежурство във въздуха дори и за символична охрана на въздушното пространство на България и на НАТО.
Камо ли да могат да респектират евентуални провокативни намерения на чужди военни или невоенни въздухоплавателни апарати. Скандалите в тази връзка са твърде пресни за да ги припомням.
Така, българските политици от падането на Берлинската стена до днес сами се лишиха от незаменимия инструмент на вътрешната и външна политика - Армията.
И когато този инструмент им потрябва,
било за да " защитят границите от бежанци" с достатъчно и добре екипирани и тренирани сухопътни части,
или да държат на разстояние от зоната на икономическите ни интереси чужди кораби или рибарски и бежански лодки с ефективни военниоморски еденици,
или да попречат на руските бомбардировачи и военнотранспортни самолети да преминат през Българското въздушно пространство без разрешение, с вдигането срещу им на съответни бойни самолети, те се оказаха с голи ръце...да не кажа нещо цинично.
И това не ставаше случайно.
- Политическата ни класа виждаше в БА опасна алтернатива на постоянно раздуваното по численост и бюджет МВР, чрез което планираше да крепи властта си.
Особено в лицето на многобройни и качествени сухопътни войски.
В същото време изразява надежда, как с реализирането на анонсираните "мега" проекти за модернизация на ВВС и ВМС и под сурдинка проекто-проектът за Сухопътните войски, Българската армия ще се превърне в недежден защитник на Отечеството.
Но аз да припомня на читателите как стана така, че останахме държава без армия и генералите без войска.
- До приемането ни в НАТО бъдещите ни съюзници се отнасяха с подозрение към една силна БА, за чиято мощ имаха достатъчно исторически спомени. Това се отнасяше и за почти всички бивши страни членки на Варшавския договор.
Армията ни бе редуцирана до размери и бойна мощ приемливи за победителите в Студената война и в съответствие с подписаните международни договори за ограничаване на въоръжените сили в Европа.
С приемането ни в НАТО се очакваше реформа към оптимизиране на структурите по нови стандарти и превъоръжаване със съвместимо с това на НАТО въоръжение и техника.
Странно защо обаче, освен деполитизация, съкращения, преструктуриране и промяна на стандартите за подготовка и използване на войските, хардуерната част на реформата забоксува за да се стигне до днешното положение.
Бюджета на МО бе подложен на постоянни орязвания, запазвайки почти едно и също равнище във финансово измерение, а проектите за превъоръжаване, а дори и за поддръжка на съществуващата бойна техника, винаги оставаха нереализирани.
Подхващаните идеи за доставки на отделни видове бойна и спомагателна техника и оборудване биваха обект на тежки корупционни схеми и не допринесоха с нищо за поддържането на минимални способности за защита на границите и участие в мисии на Алианса и други международни ангажименти.
Българската армия беше осакатена, разтренирана и обезоръжена.
До положението Сухопътни войски за изпълнение на елементарни задачи по границите и в помощ на населението, да няма.
Видът въоръжена сила, на който България дължи славата от блестящите победи по бойните полета на няколко войни, остана без нито един боеспособен батальон, дивизион, да не говорим за полк, бригада или дивизия...
Политическите закани от типа "Сега ще изпратим армията на границата" са смешни, че и жалки.
На границите се изпращат сборни команди от разнородни, негодни за използване, като едно формирование, пехотинци.
ВМС бяха сведени до няколко активни тактически еденици /кораби/ и закотвени в пристанищата купища "новопридобити" но закупени като негодни за използване кораби, заедно с десетки стари, изоставени на волята на природата, иначе използваеми бойни и спомагателни съдове. За парлама, някой боен кораб със сборен вкипаж пресича Проливите и се мота около съюзническите флоти из Средиземно море и малко по далеч.
А иначе, галеното детенце на българските новополитици ВВС, беше приземено в унизителното състояние да не може да поддържа дежурство във въздуха дори и за символична охрана на въздушното пространство на България и на НАТО.
Камо ли да могат да респектират евентуални провокативни намерения на чужди военни или невоенни въздухоплавателни апарати. Скандалите в тази връзка са твърде пресни за да ги припомням.
Така, българските политици от падането на Берлинската стена до днес сами се лишиха от незаменимия инструмент на вътрешната и външна политика - Армията.
И когато този инструмент им потрябва,
било за да " защитят границите от бежанци" с достатъчно и добре екипирани и тренирани сухопътни части,
или да държат на разстояние от зоната на икономическите ни интереси чужди кораби или рибарски и бежански лодки с ефективни военниоморски еденици,
или да попречат на руските бомбардировачи и военнотранспортни самолети да преминат през Българското въздушно пространство без разрешение, с вдигането срещу им на съответни бойни самолети, те се оказаха с голи ръце...да не кажа нещо цинично.
И това не ставаше случайно.
- Политическата ни класа виждаше в БА опасна алтернатива на постоянно раздуваното по численост и бюджет МВР, чрез което планираше да крепи властта си.
Особено в лицето на многобройни и качествени сухопътни войски.
В същото време изразява надежда, как с реализирането на анонсираните "мега" проекти за модернизация на ВВС и ВМС и под сурдинка проекто-проектът за Сухопътните войски, Българската армия ще се превърне в недежден защитник на Отечеството.
Следващ постинг
Предишен постинг

