Прочетен: 40754 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 21.11.2012 09:53
Искам да ви разкажа за едни неизвестни селца, които останаха в сърцето ми не само с невероятно красивата и девствена природа, но и с добродушните му обитетели, с които се запознахме там. Пролетта решихме да посетим района под Крумовград, селата в близост до границата. Времето беше повече дъждовно. Много от хората, които срещахме бяха в очакване на слънчевото време, за да посеят тютюна, който чакаше под парниците. Предимството на дъжда беше, че родопчаните бяха плъзнали по горите, за да събират манатарки. Дори в съседното село видяхме прекупвач на гъбите.
Първо влязохме в село Горни Юруци, което е по-голямото село. Видяхме го от високо, спускайки се по баира надолу.
Природата е много красива.
Селцата са много интересни от онези каменните, в които сякаш попадаш много назад във времената. В тях цари спокойствие, сякаш времето наистина е спряло.
И Слава Богу, че това селце беше живо. Срещахме хората от селото, разговаряхме се с тях. Една от причините да предприемем това пътуване беше да обиколим заставите около Крумовградско в посока към Ивайловград, които не успяхме да видим 2010 г. и с които е била свързана военната служба на свекъра в далечната 1964 г. И естествено и той беше с нас. Въпреки, че много се беше разочаровал 2010 г. от състояните на заставите и българските села около Ивайловградско, той пак изяви желание да се разходи с нас. И естествено намираше приказка с месните хора.
Действиeтo основно се развиваше в центъра на селцето, където беше и местния магазин. Там татко изкара повече от времето, а мен не ме свърташе. Кръвта ми кипеше и исках да видя повече от това непознато за мен село, затова тръгнах по една от уличките му.
Преди това видях две женици, които си почиваха и се заговорих с тях.
Имена не помня и се извинявам за което, но и с доста хора се запознахме в това селце. Та ми беше интересно с какво се занимават хората, дали женските занаяти са все още на почит сред тях. Но жените ми споменаха, че очите им са отслабнали и отдавна са спрели да плетат или тъкат, с което са се занимавали в своята младост. Снимах се за спомен.
И продължих по пътя си. Насреща ми се изпречкаха едни от най-милите обитатели на селото :).
И петела, който се разхождаше като генерал и къткаше своите кокошчици.
Минах покрай интересна каменна къща, която беше заоблена.
Видях още 2 женици, които ми се усмихнаха питайки ги за селото.
Споменаха ми, че накрая на уличката е реката и мога да се разходя натам.
Марко ме гледаше учудено, а на заден план се вижда новата хижа, която е построена в селцето.
Гледката, която се разкрива пред очите на човек е възхитителна. И човек не може да предполага, че в края на уличката се разкрива такъв простор.
Река Уруклерска беше оформила каньон, който приласкаваше сетивата.
Двете кончета допълнително внасяха романтика в пейзажа.
Очарована от гледката тръгнах да споделя с моя съпруг находката. На другия ден се върнахме отново тук, за да разгледаме и воденицата, която е работила преди много време. Така, че ще споделя и тези снимки тук. Воденицата беше на стръмно място. Представям си как воденичаря всеки ден е качвал или е слизал баира.
За съжаление воденицата беше безмълвна и се рушеше.
Имаше интересни камъни в местността.
По пътя на връщане попитах двете жени дали имат носии и могат ли да ми ги покажат. Те ме поведоха към къщата на една женица, която видях на идване да копае в градината си, като ми казаха, че тя живее най-наблизо и може да ми покаже носията си, стига да я попитам. Жената тъкмо изваде носията си и батериите ми взеха, че паднаха.
А всичко ми подейства така емоционално, че хукнах към колата да взема другия апарат от съпруга ми. Новината бързо се разчу и сред местните жени, че набързо си заформихме една седянка.
А аз в един момент съблякох спортните дрехи и големите планински обувки и започнах да се преобразявам. Имах чувството, че бях героиня на приказката за пепеляшка.
Първо ми облякоха раирана риза, след това жълта къса дрешка, наречена „ишлик”.
После облякох сая, наречена „аладже”.
Последва престилка, пояс и червена дрешка, наречена „касак”.
Дойде ред и на мънистата. За първи път ми слагаха мъниста, но от този момент насетне се провокира и моят интерес към тези древни бижута, изработени от ръцете на родопчанката.
Най-изненадана останах, когато на главата ми вързаха 2 кърпи едновременно – първо вишневочервена, наречена “малко чемберче” и над нея бяла кърпа, наречена „дюлбен”.
Когато извадиха трета жълта кърпа (шал) гледах вече учудено и казах многозначително: "И тази ли?"
Защото вече ми бяха вързали 2 кърпи на главата :). Но жълтата ми я вързаха на кръста и я нарекоха "жълт чембер".
Най голям зор видях в обуването на чорапите, а те ми взеха ума. Невероятно красиви чорапи са плетели на времето! И жените споделиха, че са предизвиквали интереса и на чужденците на съборите в Копривщица преди години.
Като не можах да обуя чорапките (бяха плетени доста стегнато, а и аз имам голям крак) жената ми изваде и плетени терлички. Други жени се втурнаха да донесат и своите чорапи, но и тях не успях да обуя за съжаление. Тази среща беше много зареждаща както за нас, така и за жените от Горни Юруци.
Добре, че беше и моя съпруг, който правеше едновременно клипче и снимките, докато обличах носията.
Та това е историята на моята профилна снимка в блога :). Аз, облечена в помашка носия.
Прилагам и клипа, ако някой прояви интерес, въпреки, че описах всичко подробно:
Жената освен, че асистираше при обличане на носията, накрая ни почерпи с айрян и рачел. Толкова много харесах чорапите, че една друга женица ми подари нейните за битовата стая, която имаме желание да си направим за в бъдеще. Много съм й благодарна, за което!
Накрая се върнахме да вземем татко от центъра, където се беше събрала мъжката част от селото и бистреха политиката.
А жената, с която се снимах в началото в центъра на селото ме чакаше, въпреки, че бяха минали часове и ми подари друг вид чорапи. Какво да ви кажа! Въпреки, че бяхме в едно непознато село се почувствах сред свои. Посрещнаха ни с усмивка и въпреки, че района е беден и хората имат трудно битие бяха благоразположени към нас, почерпиха ни, зарадваха ни се. Искам да кажа, че бяхме и на други места, но не навсякъде хората са отворени към непознати. Аз също много се зарадвах, че успяхме да открием толкова много и интересни неща за това малко познато селце почти до границата ни с Гърция. И хубавото е, че чрез тези снимки и клипа възкръсва една традиционна дреха от област, за която няма почти никаква информация в нета. А разбрахме, че жените все по рядко обличат носиите си. Въпреки, че преди години са участвали на съборите в Копривщица от 10-тина години вече не пеят за съжаление. А и ние пропуснахме да ги разпеем. Но и нямаше време за всичко. Явно ще има и други срещи :).
След това емоционално преживяване се насочихме към следващото селце Долни Юруци, в което смятахме да разпънем нашите палатки. Ето отново Горни Юруци от другия край на излизане от селото.
Снимките на носията и клипа ги пуснах отдавна в нета и във фейсбука си, но не бях разказала за селото като цяло и макар и късно го направих чрез този постинг.
Бял и жълт равнец - билка за жените, но ...
„Анонимен Равенски космограф” – късен ва...
Чакам следващия разказ Звездичке.Поздрави мила.
Чакам следващия разказ Звездичке.Поздрави мила.
Има места, за които наистина искам да разкажа и макар и късно се мъча да го правя.
Поздрави!
Разказвай ни за такива кътчета от Родината ни, където не всеки може да отиде и да се наслади на красотата на природата и на носиите, които са красили българката.
Беше ми много приятно!
Поздрави!
Разказвай ни за такива кътчета от Родината ни, където не всеки може да отиде и да се наслади на красотата на природата и на носиите, които са красили българката.
Беше ми много приятно!
Поздрави!
Ще разказвам по малко, доколкото успявам да си открадна време за блога :). Че за да направя един пост ми трябва предварителна подготовка и не съм толкова бърза, но седна ли и се получава. А има изключително красиви места в нашата страна, които остават все още девствени и непознати, а е хубаво и човек да научава и повече за даденото място от хората, а и да търси да разговаря с тях, защото има много места, които вече са запустели и за тях човек няма от кого да почерпи информация. Неведнъж сме попадали и на такива развалини...
Радостта беше взаимна! За мен беше страшно емоционално преживяване! А надявам се и за жените, които все по рядко изваждат своите носии от сандъците си навярно. Нямаше време чак толкова много да общуваме, защото бързахме да си намерим място за спане. Но и това до което се докаснахме си залужаваше!
Поздрави!
За теб, за твоите близки и за хората с които ни срещна тук:
Наздраве!
до живеца на живота си се докоснала. Толкова мило и драго не ми е било тук в блога от как съм се регистрирал.Човек не може да откъсне очи от снимката ти с родопската носия, не знам защо си я нарекла помашка, родопска е тя, баш родопска, а дрехите с които са в ежедневието са помашки. Безценно богатство е твоя пътепис Звездице!
За теб, за твоите близки и за хората с които ни срещна тук:
Наздраве!
Радвам се, че си открил ценни неща за себе си в този пътепис. За нас също са били ценни и затова съм решила да ги споделя, въпреки, че се излагам на показ, а тук сме все пак анонимни донякъде, но и не съвсем.
А относно носията за родопска носия съм свикнала да споменавам тази, която е разпространена в Западни Родопи и тъй като населението в този край е помашко съм я нарекла така. Но може би си прав.
Желая ти хубав ден!
Усмихна ме твоят коментар :). И само да добавя, че постинга ми е малко пролетно закъснял от месец април :). А в България наистина има толкова скрити вълшебни места!
Поздрави и приятни почивни дни!
Разнолика е човешката душа! И когато човек срещне доброто, уникалното, то му действа по своя начин.
Поздрави!
Благодаря ти за коментара! Това селце не е от най малките, но това, което ми споделиха жените, че поради липса на препитание младите са отишли в по-големите градове - Крумовград, Кърджали, Хасково, Ивайловград и след време нищо чудно и тяхното селце да запустее. А се намира на невероятно място! И е такъв кеф сутрин да се разхождаш из уличките му, слушайки петльо как кукурига.
Поздрави!
Много хубави снимки си направила. Балканът си е Балкан!
Поздрави, Звездичке!
Поздрави и хубави празници от мен!
Караш ме да се усмихвам и изчервявам. Но в действителност и аз много се харесах в тези дрехи и бях много приятно изненадана, поради тази причина и усмивката беше постоянно на устата ми :).
Поздрави!
Поздрави и на двама ви, да сте живи и здрави! И все така енергични по неутъпканите пътеки на красивото и неподправеното...
Поздрави и на двама ви, да сте живи и здрави! И все така енергични по неутъпканите пътеки на красивото и неподправеното...
Благодаря ти от сърце! И за тях, и за нас си беше едно невероятно преживяване, среща с миналото, оживяващо в настоящето :). А имам желание да се върна отново там някой ден и ако отидем може да им покажем поне снимките, които съм направила.
За народните песни предпочитам да ги слушам :). Хубаво ми е да припявам, но когато съм сама. Иначе ако запея само развалям записа.
И много хубаво си го написал. Ние наистина ги търсим тези неутъпкани пътеки и срещаме невероятни хора. Това лято бяхме в едно пиринско село, намиращо се нависокото и се срещахме с бабите, които отдавна вече не участват на Пирин пее, но се помъчихме да ги разпеем и се получи една много затрогваща среща :). Но не знам кога ще имам време да напиша за тях. Има невероятни селца в България и невероятни хора, които обитават тези селца. Просто е необходимо време човек да поостане в дадено селце и да се запознае с някои от жителите му. И със сигурност няма да сбърка, няма да си загуби времето, а напротив - душата му ще се напълни с нещо повече от общуването с тези хора.
Желая ти светли празници и много вдъхновенни моменти!
Използвам случая да поканя вашия свекър във форум "Граничарите на България". Адресът на форума е: http://granichar.org/forum/
Там има хора, служили на заставите: "Младен Калеев", с. Черничево, Хамбардере, "Йордан Георгиев", с. Горни Юруци, Бежанци, Мандрица, Сив Кладенец, Черна Черква.
С най-добри пожелания,
Ивайло Христов
Използвам случая да поканя вашия свекър във форум "Граничарите на България". Адресът на форума е: http://granichar.org/forum/
Там има хора, служили на заставите: "Младен Калеев", с. Черничево, Хамбардере, "Йордан Георгиев", с. Горни Юруци, Бежанци, Мандрица, Сив Кладенец, Черна Черква.
С най-добри пожелания,
Ивайло Христов
Ще обсъдим предложението ти за изкачване на върха с моя съпруг. GPS нямаме, но с топографските карти се оправяме добре и ако решим да си набележим някакъв маршрут предварително оглеждаме местността с Google Earht, като си копираме някои места, погледнати отгоре :). Но съпруга ми е нашия GPS.
За свекъра веднъж го бяха регистрирали във форум за граничари, като ни беше идвал на гости в Русе, но тъй като няма интеренет не е отговарял и сигурно не си е чел нещата. Но действа вече и в село да си прекарат интернет, така, че той много ще се зарадва и ще откликне на предложението ти. Най-малкото, че е много сладкодумен и има желание да комуникира с такива хора. Има много спомени от казармата и ни е разказвал. Дори съпруга ми го беше подтикнал да опише някои от тях и май му е направил и регистрация в блог.бг, но като си прекарат нет, може сам да се заеме с управлението на блога :).
Много от тези застави вече сме обиколили. Някои от тях през 2010 г., когато бяхме към Ивайловградско, а сега повече към Крумовградско. При първата обиколка (2010г. )беше много разочарован от състоянието на заставите и каза, че не иска повече да обикаля, но като го поканихме 2012г. много се зарадва.
Поздрави!
/п.п. случайно попаднах май на твои снимки. Явно обожаваш Родопите. А има някои невероятни гледки...!/