Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2010 23:53 - Тъжни постинги 4
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 4943 Коментари: 10 Гласове:
1

Последна промяна: 08.05.2010 23:54


Ивановските стенописи и техните изследователи

Автор Д-р Асен Чилингиров

Критични бележки IIIIII – IV

КРИТИЧНИ БЕЛЕЖКИ IV

Ако днес искаме да видим църквата „Свети Иван Кръстител“ при Иваново, възникват някои затруднения, свързани с неудобния път и формалностите за достъпа до „защитения от увреждане и стоящ под закрилата на ЮНЕСКО паметник“. А това, което изниква пред погледа на място, е съвсем нерадостната гледка на голи стени с изкъртени стенописи и тук-там по тавана някои бледи изображения сред варовата мазилка. Не само на пръв поглед, но и при по-внимателното набюдение, дори да сме подготвени от описанията в туристическите и научно-популярните публикации, трудно ще се убедим от гледката, че се намираме пред останките на едно от най-забележителните произведения на изкуството.

Сега, след многогодишните усилия на реставраторите от НИПК, голите стени са малко загладени и замазани, а драсканиците по тях с полуграмотно написани имена са грижливо ретуширани, както е ретуширано и изображението на „ктитора цар Иван Александър“, което най-напред се показва от екскурзоводката или сътрудниците на Окръжния музей в Русе. Че по-рано там е имало друг надпис, никой не казва – от заличаването на този друг надпис окончателно са заличени и последните следи, които можеха да се видят на моята снимка и на снимката на арх. Николай Попов от 1966 година. На посетителя може да бъде разказано и че за щетите носят отговорност главно неуките иманяри, подведени от нелепо и ираци­онално предание, че в стените на тази църква е скрито безценно съкровище. И за да открият това скрито съкровище, те изкъртват цялата мазилка със стенописите, докато накрая опрат на голите скали.

Но дали наистина това предание е неоснователно? Няма ли в него никаква доза истина? Не са ли самите безценни стенописи – единствени в историята на изкуството – това съкровище, което иманярите унищожават със своите кирки, за да ни оставят само нищожни следи, по които да съдим за изгубеното? Също както онзи или онези, унищожили надписа на цар Иван Асен ІІ. Нека се върнем отново към този надпис, като разгледаме внимателно снимката на Кацев от 1935 година и моята от 1966-та.

Въпреки растера при репродукцията на първата снимка, няма как да не ни направят впечатление две неща. Първо, че в 1935 година и двете имена на царя са се виждали съвсем ясно – и отляво, и отдясно на нимба. И второ, че те са се намирали на по-малко от 20 см разстояние едно от друго. Следователно, както сега ги виждаме ясно на снимката, така ясно са се виждали и през 1935 година. Да се види лявото, без да се забележи дясното, е недопустимо.

Също при внимателно разглеждане на моята снимка от 1966 година се вижда, че изстъргването на буквите е направено много внимателно и явно целенасочено, като са били заличени части от отделните букви, за да се създаде впечатлението, че едва ли не живописният слой е паднал от само себе си. А че въпреки това се е запазила голямата част от буквата А и буквата С, е трудно обяснимо. Може би се дължи на това, че този, който е извършил заличаването, е бързал и е бил сигурен, че никой няма да забележи неговите манипулации.

Ако не беше бележката на Мавродинов, че името на царя е било заличено от „инородник, който е оставил подписа си“, може би нямаше да обърнем внимание на тези подробности. Но такъв подпис на инородник и изобщо надписи на друг език, освен на български, не можах да забележа не само в пещерната църква, но и в околността на манастира, където има действително много надписи на български език. Василиев също пише за надписи на чужди езици, без да даде нито една фотоснимка на такива надписи, а същевременно на своите „документални“ снимки сам ретушира българските надписи, както е заявил пред Светлин Босилков, „за да не се излагаме пред чужденците“. Това ми каза Босилков, когато с него разговаряхме за документалната стойност на снимките на Василиев.

Тези две обстоятелства – наличието на двете имена на царя и бележката на Мавродинов, че това име било заличено от инородник, който е оставил подписа си – не се свързват и потвърждават с действителното състояние на нещата, като оставят открити още няколко въпроса. А те са:

кой, кога и с каква цел е заличил името?

Вече отбелязах, че заличаването името на дарителя-основател на църквата с нейните стенописи е станало след неговото заснемане от Д. Кацев при посещението му заедно с Мийе и Мавродинов през 1935 година. Това заличаване води до много важни последици във връзка с атрибуцията и датирането на паметника. А от там и за значението му за историята не само на нашето изкуство, но и на изкуството в Югоизточна Европа, както и на ранния ренесанс в Италия, където от ХІІІ век започват да се проявяват някои от тенденциите, които откриваме в Ивановските стенописи и които са неговата същност.

За решаването на тези въпроси разполагаме с малко, но важни свидетелства с документална стойност. Първото е снимката на Кацев, направена при това посещение. Второто е самото посещение на двамата учени. За годината на това посещение разполагаме с две различни и противоречиви сведения: от Мавродинов, че се е състояло в 1936 година, и от интервюто на Мийе пред журналиста Коста Георгиев, отпечатано във вестник Литературен глас от 1935 година. Дали в сведението на Мавродинов годината съзнателно е била дадена погрешно, или в случая имаме печатна грешка, или пък той не може 10 години по-късно да си спомни вече кога е посетил Иваново с Мийе, е трудно да се каже. Но тази грешно посочена година трябва да се отбележи в протокола на събитията.

Сега не разполагаме с други данни за пътуването на Мийе в България, а от интервюто знаем, че преди това е посетил и Боянската черква. Дали е видял и други български паметници, не е известно, но по това време не е имало много други достъпни паметници на българската средновековна живопис, освен Земенските стенописи, за които не казва и не пише нищо. Мийе не дава подробности за повода на своето посещение в България, но и Мавродинов не пояснява този въпрос.

Това, което е известно от научната литература, е, че точно по това време Мийе е започнал подготовка по заснимането и издава­нето на средновековните стенописи в Македония и Сърбия, което е продължило през 1940-те и 1950-те години, за да бъде завършено от неговия ученик А. Фролов, като обхване най-важните паметници от ХІ до ХІV век. Дали в това издание е трябвало да се включат и български паметници, не е известно, но поредицата излиза без тях, въпреки че ръководеният от Мийе документален център в Париж, с чиито средства е извършено заснимането на стенописите в Югославия, разполага с фотоснимки от Боянските стенописи, а след пътуването на Мийе и с такива от Иваново. Във всеки случай Мийе е бил вече информиран от книгата на Грабар за тези стенописи – техният празничен цикъл е в тясна връзка с основната тема на проучванията, с които той се хабилитира: „Изследвания върху иконографията на Евангелието през ХІV, ХV и ХVІ век въз основа на стенописите от Мистра, Македония и Атон“.

Със своята книга (близо 900 страници текст!), съдържаща хабилитацията му и включваща няколко стотин предимно графични илюстрации, той полага основите на иконографските изследвания, които съставят същността на неговата изследователска школа, продължена от наследниците му Грабар и Велманс. И никой от тези наследници не познава тази иконография и нейните византийски паметници тъй добре, както него. Самият Мийе не остава на нивото на знанията си при издаването на тази книга в 1916 година, а в 1918 година заснима най-важните стенописи в Атон, като от 1920 година предприема редица пътувания из Югославия, свързани с проучвания на средновековната архитектура и живопис по цялата нейна територия. Той не крие своите особени симпатии към сърбите и сръбските средновековни художествени и архитектурни паметници. За отношението на сръбската общественост към България през двете балкански войни и през десетилетията подир тях е излишно да споменавам.

В първия том на моето изследване, посветено на Българската архитектурна школа, разгледах подробно въпроса за отношението на Мийе към паметниците на българската средновековна архитектура и неговата напълно погрешна атрибуция за тях. Тук само ще отбележа, че то е резултат от пълното му непознаване на античната и средновековната архитектура в нашите земи, поради което за всяка тяхна форма търси произход във Византия и Близкия изток, а не в местната строителна традиция, където тези форми са многократно представени. От гледна точка на неговите изследвания трябва да разгледаме и посещението му в Иваново и стенописите в „Църквата“.

За свое пътуване до Иваново, станало преди съвместното с Мийе, Мавродинов нищо не съобщава. Не казва нищо и за повода за пътуването на Мийе. По това време Мавродинов (1904-1958) от една година е бил уредник при Народния археологически Музей в София и поради познанията си по френски език, е бил най-подходящ за придружител на Мийе. Дали преди това е посещавал Иваново не е известно. Тази подробност също е твърде важна, защото влизането в „Църквата“ тогава е било съпътствано с известни  затруднения от организационен характер – още не е бил отворен входът от изток, така че тя е била достъпна само от запад, и то с помощта на въжена стълба, каквато някой е трябвало да занесе до там, като се изкачи по скалата или се спусне от платото над нея. А това означава, че Мавродинов навярно се е свързал с местните власти и е бил сигурен, че пътуването няма да бъде напразно.

Но ако преди това пътуване той е ходил сам до Иваново и е влизал в „Църквата“, не може да не е видял ктиторското изображение с надписа, защото то е първото, което се вижда при влизане от запад. За разлика от сега, когато входът от запад е препречен от врата, тогава се е влизало направо. Както отбелязах, първите изображения, които се изпречват пред посетителя, са тези на ктитора и фигурите от двете му страни – това се вижда ясно на снимката на Кацев, която е поместена и тук. А надписът с името на ктитора се намира на височината на погледа и не може да остане незабелязан. Това обстоятелство опровергава и твърдението на Грабар, че е посещавал „Църквата“ – не е възможно да е влизал в нея, без да види ктиторската композиция и да прочете надписа.

За тези стенописи Мийе не пише нито една дума до края на живота си, но краткото му изказване в интервюто замества много десетки страници, писани след него от Грабар, Велманс и Лазарев, както и от българските им епигони. В интервюто си той посочва цяла поредица от детайли, каквито не е виждал при нито един византийски стенопис – включително връзката с античното изкуство. Той обаче не казва, че и установените схеми за всички сцени от Празничния цикъл се явяват в Иваново в твърде видоизменена форма, т.е. тези схеми са претърпели известно развитие, свързано с повече свобода в изображенията. В какво се състои и как се изявява това развитие, беше посочено по-горе в текста.

Само посочването на тези особености би събудило интереса на всеки изследовател на византийското изкуство, а илюстрирано с фотоснимките, които Мийе отнася със себе си, то вече показва и наличието на особености в това византийско изкуство, които съвсем не отговарят на схемата, изготвена от него. А тази схема го представя в един затворен кръг, където неизменните в своята композиция и в своя израз закостенели схеми и образи се повтарят без изменение стотици и хиляди пъти, като предопределят създаденото за тяхната консервативност убеждение у историците на изкуството, виждащи освобождението от този консерватизъм единствено в италианския проторенесанс и ренесанс.

Ако Мийе беше публикувал снимките от Ивановските стенописи, щеше да се наложи да обясни наличието на тези особености. Посочването на някакъв неизвестен, но непременно византийски първообраз щеше да изисква и доказателства за такъв първообраз. Накратко, такъв първообраз – независимо дали става дума само за отделни елементи в стенописите, или за целия комплекс, не е бил известен на Мийе преди 75 години. Не е известен и днес, въпреки че има много новооткрити паметници през изминалите години.

Чрез датировката на Ивановските стенописи със 130-140 години по-късно от реалното им създаване те да са отдалечени от художествените центрове в Югоизточна Европа през ХІІІ век, като така се отрича влиянието им върху по-нататъшното развитие на изкуството. А представянето им като закъснели рефлекси на така наречения „Палеологовски ренесанс“ не може да убеди никого, тъй като нито един художествен паметник на този мним ренесанс не съдържа ренесансовите тенденции в Ивановските стенописи или в паметниците на италианския проторенесанс. Също така културната среда в населените с отшелници-исихасти пещери не създава никакви предпоставки за възникването на тези стенописи или на каквито и да било произведения на изкуството.

Накрая още един неизяснен въпрос, свързан с посещението на двамата учени и фотографа Кацев в Иваново през 1935 година. Той е свързан с броя и съдържанието на снимките, направени от този фотограф. Снимките са правени по поръчка на Мийе, като той трябва да е показал на фотографа кои сцени и детайли да снеме. Разбира се, доколкото неговата снимачна техника е позволявала подбор на обектите – това е главната причина за липсата на снимки, представящи цели сцени от Празничния цикъл. Малкото разстояние между пода и тавана, където тези сцени са изписани, налага използването на особено широкоъгълен обектив, с какъвто фотографът не е разполагал, а и устройството на фотоапарат с плаки не позволява този апарат да бъде поставен на пода, за да се използва максималното разстояние до обекта за снимане. Във всеки случай това е причината тогава да не са били заснети някои цели композиции.

А. Василиев също не разполагаше с такава широкоъгълна фототехника. Снимките в неговата книга трябва да са заснети с апаратурата на Никола Божинов, а по всяка вероятност и от самия Божинов, също както много други снимки, чиито авторски права са на Василиев. Божинов, с когото се познавахме много добре, беше собственик на издателство, печатница и на най-голямото седмично списание у нас преди 9 ІХ 1944 година – „Илюстрована политика“. Той придружаваше Василиев при големите му пътувания в Атон и Македония. След национализацията на неговите предприятия имаше възможност да работи само под името на А. Василиев и извършваше съответната лабораторна работа по проявяването на филмите и изготвянето на увеличенията. Тази система за разпределение на труда и хонорарите продължи и след като Божинов постъпи на работа като фотограф в Народната библиотека, какъвто беше до заминаването ми за Германия, когато нашата връзка се прекъсна.

Тъй или иначе, липсват данни за всички снимки, направени от Кацев в Иваново. Негативите, взети от Мийе, не са описани в каталога на сбирката от 1955 година. По-късно такъв каталог не е публикуван. Вероятно Грабар ги е открил в личния архив на Мийе след смъртта му и ги е използвал за своята публикация от 1957-ма. Там той прилага 14 снимки, от които една е с общ изглед на скалите с пещерната църква, има две цели сцени (Измиването на нозете и Христос на съд пред Анна и Каиафа), а останалите снимки са с детайли от празничните сцени. Измежду тези снимки липсва публикуваната от Бичев снимка с изглед на част от северната стена и ктиторската композиция (Василиев пише погрешно, че това е южната стена).

От всички тези снимки Кацев е притежавал и дубликати-негативи, които около 1965 година продава на Института за изобразително изкуство при БАН. По предложение на Бичев издателството „Български художник“ поръчва в лабораторията на института по едно увеличение за подготвената за печат негова книга. От многото снимки – не помня точния брой – с Босилков подбрахме само пет за това издание, включително снимката с ктиторското изображение. Останалите снимки в книгата на Бичев бяха от мен, Св. Босилков и арх. Н. Попов, като за две цветни репродукции бяха използвани и снимки от изданието на Юнеско. 20 години по-късно НИПК поръчва на лабораторията към института изготвянето на увеличения от снимките на Кацев за научната документация на стенописите, изготвена от Л. Мавродинова. Сред тези снимки обаче не е снимката с ктиторското изображение, макар да са поръчани увеличения от всички снимки на Кацев. При допълнителното запитване в лабораторията идва отговор, че там няма други снимки на Кацев от Иваново. Къде и кога тази снимка е изчезнала – не е известно. Трябва да е станало между 1966 и 1985 година. Това е всичко, което знаем с положителност.

Дали Кацев е направил и детайлна снимка на ктитора, също не е известно – макар че, както отбелязах, да се направи такъв важен пропуск при заснимането на стенописите, считам за съвършено невероятно, ако Мийе действително е бил заинтересуван да съобщи истината за стенописите, техния дарител и времето на създаването им. С риск да досадя на читателя с повторения на факти, ще отбележа, че при изготвянето на научна фотодокументация вниманието не се съсредоточава на художествените достойнства на обекта – в случая това са стенописите – а на първо място се заснимат паметните надписи, ако има такива, както и всички изображения или детайли от тях, които съдържат данни относно възникването на паметника и времето, когато той е създаден. Мийе е заснел и проучил стотици стенописни ансамбли в цяла Югоизточна Европа преди посещението си в Иваново и такъв пропуск за него е не само невероятен, но и невъзможен. Разбира се, ако не е имало причини да се скрият (или дори унищожат) данните относно Ивановските стенописи и времето на тяхното създаване.

Убедително или не, свързването на Ивановските стенописи с името на цар Иван Александър и датирането им около 1370 година, което е 130-140 години след тяхното реално създаване, се утвърждава в изкуствознанието заради твърдението на Мавродинов, че ктиторското изображение е на цар Иван Александър. За своето твърдение той се обляга на авторитета на Мийе, въпреки че видният учен само изказва предположение, за което не притежава никакви доказателства. Ако не броим личното му впечатление, придобито при сравнението с Боянските стенописи, при които той намира, че творческата свобода на художника не е тъй силно изразена, както при Ивановските стенописи. Изследователите обаче възприемат твърдението на Мавродинов, въпреки че то не е подкрепено от снимка или чертеж, на които да се види дали до изображението на ктитора е имало място за името .

Читателят може сам да види както на моята снимка, така и на общата снимка на Кацев, че място за такова дълго име няма нито отляво, нито отдясно от изображението на ктитора. Някои автори твърдят, че са забелязали отляво на изображението остатъци от буквата , която трябва да се съдържа в това име, но не могат да покажат къде ще се поместят останалите букви от дългото име. При внимателно разглеждане на остатъците от букви на това място се вижда, че тези букви в действителност са части от придружаващата царското име формула, гласяща . А както в снимката на Кацев, така и в моята, отдясно на ктиторското изображение се вижда (дори след заличаването на името) голяма част от буквите и следи от буквите . Те показват ясно кой е бил ктиторът на църквата и кога са създадени стенописите.

С тези критични бележки нямам желание да съдя описаните престъпления, а и никой не ми е дал право за това. Само излагам фактите, които събрах за половин век по един от въпросите, които най-много обременяват нашата история – въпроса за нейната манипулация, извършвана в течение на много столетия. Ивановските стенописи са само един от безбройните случаи, при които се е извършвала и продължава да се извършва манипулация от такъв тип. За разлика от също тъй безбройните унищожени паметници на нашата култура и нашето изкуство, при Ивановските стенописи се сблъскваме с един по-различен начин на разрушаване и на манипулиране на остатъците. Нашите сетива до такава степен са притъпени от гледката на разрушените ни древни църкви, крепости и всякакви други сгради, че не сме в състояние да реагираме. Независимо дали това са купчините камъни в Плиска, Преслав, Търново и на много още други места, останали след разрушаването им и оградени с малко зеленина и придружителни надписи, че на това място някога-си се е издигала църква, посветена на еди-кой си светец, или че там се намирал дворецът на еди-кой си цар. Всички тези останки трудно могат да се свържат в съзнанието ни с нещо забележително и единствено по рода си. А също така знаем, че те са разрушени от инородните завоеватели, поробили нашия народ и целящи с унищожаването на културните ни паметници да ни подчинят и духовно.

При църквата „Св. Иван Кръстител“ положението е по-друго. Нейната мазилка с безценните стенописи е изкъртена не от инородни завоеватели, каквито никога не са идвали в нея. А и безбройните драсканици на местата, където тази мазилка не е съвсем изкъртена, свидетелстват, че рушителите и драскачите не са били чужденци – противно на неоснователното твърдение на Мавродинов, че повредите на стенописите при името на царя били нанесени «от злодейска ръка на инородник, който е оставил и подписа си». Всеки престъпник оставя по някоя следа. А какви по-ясни следи от българските подписи на драскачите и от кирките на иманярите?! Но и от възгласа: «дръжте крадеца!»

Що се отнася до „унищожаването на културните ни паметници от чуждите завоеватели, целящо сломяването духа на нашия народ“, след ланшния спор за баташкото клане би трябвало да е ясно кой е разрушил нашите църкви през турското робство. Както трябва да е станало ясно и кой е извършил баташкото клане. Или пък кой и по чия поръчка клевети и доносничи срешу нашия народ за свои лични облаги. На турските завоеватели не е било нужно да рушат нашите църкви, като си водят многочислени отряди от работници, специално квалифицирани за такава дейност. Напуснати от богомолците, повечето от тези църкви се разпадат от само себе си и строителните им материали се изполват от местното население за изграждане на собствените му домове. Или ценният мрамор, украсен с художествени релефи, се изгаря във варници за преработка във вар – какъвто е случаят с дворците и църквите в Преслав.

А ако няколко български църкви оцеляват през петвековното робство, за това спомага превръщането им в джамии и поддържането им от иноверците – какъвто пък е случаят със Софийската и Охридската „Света София“. Иначе и от тях щяха да бъдат разграбени строителните материали – за последната църква е подробно описано как в 1808 година само за един ден е разграбен строителният материал от допрения до нея патриаршески дворец, след като местният паша разрешава „оползотворяването“ на развалината. А за Софийската „Св. София“ през 1906 година (!) е имало общинско решение мястото на църквата да бъде разчистено. Застъпничеството на големия германски учен проф. арх. Корнелиус Гурлит пред цар Фердинанд е спасило от разрушаване този също безценен и единствен по рода си наш архитектурен паметник.

При унищожаването на стенописите в Иваново се сблъскваме с нещо по-различно от проявата на прагматизъм при разрушаването на църквите и дворците в Преслав, а и на безброй други места, заради техните строителни материали. В Иваново – и за съжаление не само там – рушенето е само от любов към унищожението. Проява и израз на деструктивния принцип, в противовес на конструктивния или градивния принцип. И тъкмо този принцип виждаме ясно изявен в нашия народ, макар и не само в нашия. За него има безброй анекдоти, на които се смеем като на нещо весело и забавно, вместо да се замислим по-дълбоко. Срещаме го по-слабо или по-ярко изразен като една от най-характерните черти на нашия народ в цялата му история, протекла в продължение на много хилядолетия – и до ден днешен, защото до сега, в началото на третото хилядолетие, едва ли не ежедневно научаваме за прояви на този рушителен принцип върху паметници на нашата култура от всички исторически епохи.

Много от тях, като например мегалитите-девташлари, са свидетелства за проявата на градивния принцип у населението на нашите земи още в зората на човешката история, когато обитателите на днешна “културна Европа” са живяли в пещери и землянки. И с тях ние би трябвало да се гордеем – също както с Ивановските стенописи – а не да ги рушим. А това, че няколко от тези паметници са стигнали и до нас като свидетелство за някакво равновесие между двата принципа, едва ли може да ни утеши, тъй като динамиката на рушителния принцип с течение на времето не е намаляла. Дали ще намалее, зависи от нас.




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Как быстро умереть без боли?
13.11.2011 09:45
Бегая по просторам http://trek-torrent.ru/ - интернета я видел очень много сообщений с вопросом: как быстро умереть и чтобы без боли?
Никто помирать не хочет, но всё таки интерес есть. Может быть кто знает какие способы умереть быстро и без боли? Не прыгая с крыш, не топя себя и не глотая кучу снотворного.
Если будут ответы будет http://onlinevse.ru/ - Прикольно
цитирай
2. анонимен - Изумительно !!!
12.12.2011 03:23
Amazingly!!! Изумительно !!!
--
<a href=http://mafioz.ru/>mafia</a>
цитирай
3. анонимен - Thanks
20.01.2012 16:41
<img>http://www.kolobok.us/smiles/he_and_she/girl_smile.gif</img> <img>http://www.kolobok.us/smiles/he_and_she/girl_wink.gif</img>
--
<a href=http://ficd.ru/songtext.html>тексты песен</a> <a href=http://onlinevse.ru/>видео приколы</a>
цитирай
4. анонимен - Thanks
21.01.2012 11:19
<img>http://www.kolobok.us/smiles/he_and_she/girl_smile.gif</img> <img>http://www.kolobok.us/smiles/he_and_she/girl_wink.gif</img>
--
<a href=http://ficd.ru/songtext.html>тексты песен</a> <a href=http://onlinevse.ru/>видео приколы</a>
цитирай
5. анонимен - Thanks
23.01.2012 05:59
<img>http://www.kolobok.us/smiles/he_and_she/girl_smile.gif</img> <img>http://www.kolobok.us/smiles/he_and_she/girl_wink.gif</img>
--
<a href=http://ficd.ru/songtext.html>тексты песен</a> <a href=http://onlinevse.ru/>видео приколы</a>
цитирай
6. анонимен - Thanks
23.01.2012 07:08
<img>http://www.kolobok.us/smiles/he_and_she/girl_smile.gif</img> <img>http://www.kolobok.us/smiles/he_and_she/girl_wink.gif</img>
--
<a href=http://ficd.ru/songtext.html>тексты песен</a> <a href=http://onlinevse.ru/>видео приколы</a>
цитирай
7. анонимен - Thanks
23.01.2012 12:10
<img>http://www.kolobok.us/smiles/he_and_she/girl_smile.gif</img> <img>http://www.kolobok.us/smiles/he_and_she/girl_wink.gif</img>
--
<a href=http://ficd.ru/songtext.html>тексты песен</a> <a href=http://onlinevse.ru/>видео приколы</a>
цитирай
8. анонимен - Thanks
27.01.2012 10:21
<img>http://www.kolobok.us/smiles/he_and_she/girl_smile.gif</img> <img>http://www.kolobok.us/smiles/he_and_she/girl_wink.gif</img>
--
<a href=http://fukalot.ru/>малолетки</a> <a href=http://onlinevse.ru/>видео приколы</a>
цитирай
9. анонимен - thanks !!
10.02.2012 01:05
Данная тема уже прежде создавалась и была удалена. Вы снова создали?
eng The given theme already was created and has been removed. You have again created?
--
<a href=http://pornokontact.ru/>порно онлайн</a><a href=http://fianm.ru/>сочинение</a>
цитирай
10. анонимен - vkbot.ru - скачать программу вконтакте
24.03.2012 10:10
фартовый веб сайт http://vkbot.ru/ - программа +на стену вконтакте, программа +для тюряги вконтакте, <a href=http://vkbot.ru/?page=3>вконтакте</a>, программа +для раскрутки вконтакте, скачать бесплатно программу взлом вконтакте и многое другое.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 5146671
Постинги: 1569
Коментари: 8771
Гласове: 7748
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол