Путин ритна кошера

3 Март 2014

Евгений Дайнов

За пръв път от десетилетия Западът е като разбунен кошер. Руското нашествие в Украйна постигна това, което никое друго Путиново безобразие не успя – единен фронт на демократичните страни срещу Русия. Мобилизацията на тези страни тепърва се разгръща, но вече е видна с просто око.
- Всички членове на Г-8 без Русия публикуваха остра декларация, че в създадената от Путин обстановка тази организация няма как да работи. И затова няма да има среща в Сочи през юни. Вече отменени са двустранни срещи на високо равнище в областта на търговията и военното сътрудничество. Ще има още.
- В Съвета за сигурност на ООН Русия е напълно изолирана и има неадекватно поведение, напомнящо за най-карикатурните моменти на Никита Хрушчов.
- ЕС на всички равнища заклейми руското нахлуване в Крим. Подобно е поведението на ОССЕ и Съвета на Европа.
- Лидерите на всички западни велики сили поставиха Русия в ролята на нарушител на международния ред и право.
- САЩ заплашиха със санкции, изолация и "висока цена", която Русия ще плати за "своеволното" си решение да нахлуе в съседна суверенна държава.
- Всички международни организации с европейско, руско и/или американско участие заседаваха, заседават в момента и ще заседават, докато не изолират Русия или не я накарат след публично покаяние и обещание друг път да спазва подписани от нея договори, да изтегли войските си от територията на Украйна.

Засега мобилизацията на Запада очевидно има за цел изпълнение на онова, което американският посланик в Москва Джордж Кенън през 1946 нарича "сдържане" (containment) на Русия. Ако обаче Путин се запъне, налице са всички възможности да се премине към политиката на Рейгън –
Путин да бъде счупен, за да престане да дестабилизира света
При Путиново запъване, критична маса за неговото "счупване" ще се събере по простата причина, че в момента се случва и нещо, което не се вижда.
Всички западни правителства и разузнавания още от събота са привикали за консултации своите най-добри експерти по Русия, Кремъл и Путин. 

А след като Путин действа като едновремешните сталинисти, привикани са и старите бойни коне от времето на студената война – защото знаят как се играе тази игра. И ако не всички, то повечето от тези експерти и ветерани ще препоръчват едно: стратегията "Кенън" този път да не трае 40 години, а броени дни или седмици; след което да се мине към подхода "Рейгън".

"Не вярвам, че... Русия иска война", казва Чърчил в знаменитата си реч във Фултън, Мисури, през 1947 година. "Онова, което те искат, е да получат плодовете на войната и безкрайна експанзия на тяхната власт и доктрини."
Това за доктрините вече не важи, защото Путин няма такива. / Забележка на демограф; Има доктрина Путин - "Православни и ислямисти , заедно срещу Запада."/Останалото обаче е факт. Путинова Русия, както Сталиновата, предпочита да прави така, че без да воюва, да получи плодовете на войната.
Този път обаче се задава точно обратната ситуация:
дори и без да е във война, Русия ще плати цената на войната,
ще познае лишенията на войната.

Рублата вече рухна и ще продължава да рухва. Централната банка качи основната лихва и ще продължава да я качва. Инвеститори бягат през глава, а не е далече мигът, в който банките ще останат без пари, защото всички ще се опитат да си прехвърлят авоарите вън от непредсказуема Русия. Без да е пукнала и пушка (дай Боже), след броени седмици Русия може да се окаже принудена да въвежда купонната система, съпътстваща всяка война.

Мислите, че преувеличавам? Помислете си пак. Само преди 20 години Джордж Сорос, един отделно взет човек, срина британския паунд. Колко сложно може да е за някое западно правителство (или за негов приятел във финансовите среди) да срине рублата? Това е толкова фасулска работа в момента, че дори не е работа за Сорос, а за някой негов стажант.

Как се стигна дотук? Отговорът е лесен. Всички диктатори рано или късно полудяват. Това често се забравя, а не трябва. Вчера Меркел се е оплакала на Обама след телефонен разговор с руския президент, че не е убедена, че Путин има връзка с действителността – "той живее в друг свят".

Всички диктатори отплуват към други светове, защото вярват на собствената си пропаганда

Онова, което са започнали като плетеница от лъжи, за да баламосват народа си и света, в крайна сметка ги залива самите тях.

Всеки диктатор обаче полудява посвоему. Путиновата лудост е чисто "руска". В нея няма например идеология или религия. Тя цялата е положена в онова руско състояние, което е описано още през 1947 година отново от Чърчил:
"Няма нищо, от което руснаците така да се възхищават, както силата; и няма нищо, което те да презират повече, от слабостта – особено военната слабост."

Години наред Путин и неговите съратници наблюдават онова, която прави Западът спрямо тях – как предпочита да избягва пряк сблъсък на политическата арена, докато "западните" банкери с мазна усмивка приемат техните милиардни депозити (без особено да проверяват произхода на парите), а "западните" поп звезди им свирят на рождените дни (вземайки хонорара в кеш, за да скатаят данъци).

"Колко може да са страшни тези хора, които така ни се подмазват?" са си задали въпроса на някакъв етап Путин и неговите приятели. И са стигнали до извода, че – николко. Че западняците са слабаци, покварени от парите. Че са с меки китки – "европедерасти", според про-Путиновите медии.

И, следвайки философията на силата, путинци са си казали – ние ще правим каквото си искаме, а тия "ще мърморят ден-два и после ще забравят" (по думите на руски депутат от оня ден). И са си повярвали: европедерастите са женчовци, които няма да ни създават проблеми. И са си казвали – не ни спряха в Грузия преди пет години, ще си траят и сега.

Този път няма да е така, защото вече за целия Запад (е, без България естествено, която в западните съюзи играе ролята на храст, щом стане дума за Русия) е валидно онова, което казва Чърчил по отношение на Америка през 1941 г. 
Той описва следната ситуация: "тъй като американците са дружелюбни, миролюбиви и изглеждат глуповато усмихнато, всякакви световни хулигани се опитват да се закачат с тях. Американците търпят, докато дойде моментът на прекаляване. И тогава "светът наблюдава, потресен и смаян, изправянето на ужасната мощ на Америка".

Днес в очите на Путин всички "западняци" изглеждат глуповато гейски. Предстои му да се смае от онова, което те могат да мобилизират, когато са истински ядосани.

Путин ритна кошера и пчелите вътре са освирепели. Оттук насетне дори той да каже "Упс, сори, друзя" – ще бъде нажилен.

А колко сериозно би изглеждал един кандидат-господар на света, целият подут от ужилвания?

защото фалитът е блокаж в разплащанията на поне що-годе добре функционираща система, което за руската ресурсно ориентирана икономика и псевдодемокрация не е чак толкова важно. Да му мислят обикновените руснаци и най-вече интелигенцията. Историята помни 30-те години на миналия век, когато пропагандните усмивки и безгрижно веселие на строителите на комунизма очароваха западните наблюдатели в Русия, защото нямаше начин да стигнат и видят канибализма, свирепият глад и измирането на милиони скрити зад пропагандните усмивки. Този път обаче руснаците няма да дадат толкова лесно кожите си заради рахата на авантюристите, жадни за власт. Последствията според мен ще бъдат бавни, но дългосрочни. Дано да са си извлекли поуките от историята.

ПУТИНАЦИТЕ РУСНАЦИ ЛИ СА ?
АРМИЯТА НА "РУСКАТА" ФЕДЕРАЦИЯ ЕДВА ЛИ СЕ СЪСТОИ ОТ РУСНАЦИ
НАРОДИТЕ В ТАЗИ ИЗКУСТВЕНА ФЕДЕРАЦИЯ Е ВРЕМЕ ДА ВЗЕМАТ СЪДБАТА СИ В
СВОИ РЪЦЕ, ТАКА КАКТО СЕ ОПИТВА ДА НАПРАБИ НАРОДЪТ НА УКРАЙНА

Смях в залата

ПАЛЯЧО