Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06.2016 15:10 - Родните московци и рубладжии вече набиват руски ботуш върху гърба на българския избирател
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 808 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Да повтаряме политическите грешки от миналото в България се превръща в неизбежно настояще.

Есента на 2016 г. от сега мирише и напомня за есента на 2001 година. Навсякъде витае една популистка увереност, че отново десните, сякаш по право, дадено им свише ще имат свой президент, който ще продъжли демократичните традиции и ще брани България от руските зависимости и капаните на Москва, ще отстоява правото ни на европейски път и да бъдем част от НАТО.

Такива наивници бяхме и преди 15 години – тогава всеки вярваше, че вторият мандат на Петър Стоянов е в кърпа вързан, че синята демокрация няма алтернатива, а аутсайдери от миналото като Георги Първанов нямат шанс за успех. Но точно заради тази заблуда и надменност платихме висока цена – два мандата в кръгова отбрана, 10 години, в които Първанов се опита колкото е възможно по-настъпателно да ни набута под ботуша на Русия, да рестартира и инсталира отново във всички сфери на властта комунистическата номенклатура и агенти на ДС, да подмени прехода и да останем безпаметни за престъпленията на комунизма. Заради това усещането за де жавю е натрапчиво, а десните политически централи (колкото и условно да е това понятие) сякаш отново са изпаднали като глухарите в любовен период и чуват само собствения си глас, забравяйки, че България през последните две години е 

изправена да оцелява

в изключително сложна международна и вътрешна обстановка.

Никога след падането на комунистическия диктатор Тодор Живков през ноември 1989 г. руската агресия срещу нас не е била толкова наспътателна. Никога през последните 70 години Европа не е така слаба. Никога от началото на прехода ретроградните сили от миналото не са така консолидирани, търсейки реванш и не криейки намеренията си да ни набутат в Евразия.

На фона на тази мрачна картина от настоящето се оформят два условни блока за предстоящите президентски избори – проевроатлантически и проруски. Какви са шансовете на двете политически групи в реални гласове на избиратели, можем да разшифроваме, ако приемем за ориентир резултатите от последните парламентарни избори през 2014 г.

Проруската група:

БСП(с леко завишение на активността като опозиция) – 600 хил., АБВ – 140 хил., Атака – 150 хил., Дончева&Кадиев – 50 хил., лявата част от Патриотичния фронт - 60 хил., лявата част от бившата Цензура на Бареков, сега БДЦ – 60 хил., леви гласове, разпиляни за други формации - 50 хил. Така проруският и ретрограден политически спектър може да събере около 1 110 000 гласа.

Дясната пронатовска и проевропейска коалиция:

ГЕРБ (тенденцията е към намаляне на резултата, заради натрупани негативи от управлението)– 900 хил гласа, РБ (спад на активността, заради непрекъснатите дразги и скандали между лидерите) – 250 хил., БДЦ (дясно-център ориентирани) – 110 хил., Патриотичен фронт (дясно-център ориентирани) - 150 хил., разпилени гласове сред други десни формации – 50 хил. Крайният резултат - десните вече са фаворит с 1 460 000.

Сметките на пръв поглед изглеждат много оптимистични за реформаторските сили, ако не съществуваше „проклятието ДПС“. При тази политическа конфигурация в страната, без да се замисляме изобщо, е ясно къде ще отидат закрепостените и поробени от 26 години гласове на турци и мюсюлмани – директно в руския ботуш. Става дума за около 500 хил. гласа, спечелени на последните избори, а Доган има топъл резерв от още около 100 хил гласа. Така на проруската групировка тежестта ще скочи стартово с над 1 600 000 гласа. Превръщат се в абсолютни победители, а от Сараите могат да започнат да разпределят отново щедро порциите. Сбъдването на този сценарий обаче означава край на постигнатото от Плевнелиев през последния му мандат и сериозен риск за евроатлантическото бъдеще на страната и свободите на гражданското общество.

Само преди дни БСП и ДПС обявиха общо искане за предсрочни избори, гласят се отново да управляват, защото са от едно котило

Сметките вляво може да бъдат объркани само от новия проект ДОСТ. Местан има реални шансове да отцепи около или над 200 хил. избиратели поне на първо време. Само за два месеца нерегистрираната все още партия е учредила над 100 структури в страната. Вливане на дясна пронатовска и проевропейска кръв в евентуална коалиция около ГЕРБ и РБ може да дойде единствено от партия ДОСТ - това е реалността, независимо дали ни харесва. Пуританите вдясно трябва да затворят очи, както го направиха и за не толкова успешната и по-скоро виртуална партия на Касим Дал. Местан декларира ясно категорична и твърда европейска и натовска ориентация, но и освен това – прекъсване на руските зависимости на България, безуславна декомунизация. Някои политици сигурно не вярват на Местан, но точно сега е моментът да бъде изпитан до колко е убедителен в твърденията си и почтен към избирателите си. Освен това той едва ли би избрал да застане на страната на ДПС и БСП. Това просто означава самоубийство в зародиш.

Така реално се оказва, че няма друга формация с такъв ресурс, която може прелее живителни сили на десните. Съотношението на силите автоматично ще се промени - гласовете за десните ще нараснат на 1 660 хил., а за лявата кандидатура ще замръзнат около 1 410 хил. Тези сметки ще се окажат без кръчмар, ако така наречените 

десни не тръгнат обединени към победа за „Дондуков“2

Вероятно подобни анализи вече се правят и от разни библиотекари, магнаурски школи, евразийски посолства и задкулисни кукловоди, които имат позиции в коридорите на Темида. Тук трябва да търсим и причините да се имитират проблеми при регистрацията на ДОСТ. По думите на Местан документите им са перфектни, а по законосъобразността не са намерени пропуски, няма и претенции от съда. Но съвсем видимо страхът от появата на партията е голям и затова сега наблюдаващият съдия ги кара безпрецедентно да тълкуват какво разбират под „установяване на национално достойнство“. Местан трябва да обясни на съда и кои са реформаторските сили, говорейки за свикване на ВНС. ДОСТ трябва да разшифрова и как и с какви способи ще постигне освобождаването на медиите от зависимости и налагане на свободно слово. Темида очаква и отговор – какво разбират в новоучредената партия под установяване на реални пазарни отношения, като противодействие на задкулисието и олигархията?

Тълкувателният режим, в който влизат ДОСТ, и съдът може да се окаже рисков капан, а партията – да остане без регистрация в навечерието на изборите. Ако се проточи този процес, евентуалните политически партньори на ДОСТ ще имат основание да не се обвързват с нерегистррана партия. РБ вече обяви, че на този етап не искат с тях да коментират президентските избори.

Но по-тежко ще бъде поражението върху евентуалния електорат на ДОСТ. Много от избирателите ще са разколебани. И понеже страхът от ДПС още витае тягостно в смесените райони, хората ще изберат да не рискуват с нерегистрирана партия и ще заложат на по-малкото зло, тоест на статуквото ДПС. За тях Доган е ясен – агент на ДС, мафия, руски човек. С две думи - кучи син, но поне 

техен кучи син

Затова ще изпълнят отново волята му. 

Страхът от ДОСТ вероятно е сериозен, след като само преди седмица социологическа агенция „Галъп“, на така наречените Кънчовци – Кънчо Стойчев и Андрей Райчев, даде прогнози за доверие към политическите партии. В тях обаче нямаше нито дума за нагласите към Местан, въпреки, че партията е учредена и вече добре позната. В същото време другарите дават 3% за неродената още чалга партия на Слави Трифонов. Но нека да приемем резултатите им в рамките на тъй наречената социологическа грешка, която в нашите ширини се влияе и от цвета на агенцията.

Точно тази тактика беше експериментирана и преди 26 години. ДС и БКП създадоха ДПС, за да прекършат убедителната победа на младата синя демокрация.

Сега целта е същата – турците и мюсюлманите да останат в окови, да не се допусне разцеплението на този приватизиран от ДПС електорат, за да продължат да го ползват като юмрук на Кремъл, олигарсите, мафията и който си плати.

Това наистина е де жавю. Но през октомври, след президентския вот, когато изтрезнеем от политическия егоизъм и лидерските мании всичко ще бъде необратимо, а една огромна обществена енергия ще бъде пропиляна окончателно.

Нека си спомним и още нещо – как Калфин дишаше злокобно зад Плевнелиев на предишните президентски избори и само малко не му достигна, за да ги спечели.

Предстоят и важни геополитически решения, мигрантската криза е на прага ни, светът може да стигне и до война, и тогава никак няма да е без значение кой ще е българският главнокомандващ – евронатовец или руска ушанка.

Мая Георгиева,
www.svobodata.com




Гласувай:
5
5


Вълнообразно


1. blackpredator - Думиграфее, Думиграфе
13.06.2016 15:28
колкото е "де жавюто", толкова й е и "дежа вюто" на Майчето
май и твоето
абе ти да не си минал на тролски сребърници, та стана толкова активен?
цитирай
2. shtaparov - Няма "леви" и "...
20.06.2016 15:05
Няма "леви" и "десни" патриоти- има само ПАТРИОТИ (иначе казано РОДОЛЮБЦИ). Всеки,който иска да е подчертано "ляв" или "десен" просто не е патриот- особено онзи който е ляв! С хората от дясно човек пак лесно може да се разбере но с ония отляво: никога- те нямат собствено мнение и са "патриоти" по поръчка!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 5223972
Постинги: 1578
Коментари: 8796
Гласове: 7831
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол