Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05 15:58 - Борисов знае, че е с по-добри карти от Путин, но "съ'рце му не дава" да бие Путин дори и на белот.
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 185 Коментари: 0 Гласове:
1



Какво (не) каза Борисов в Киев BY ИВО ИНДЖЕВ  МАЙ 27, 2018  POST A COMMENT  

Ако съм си позволявал досега да се съмнявам в дипломатичността на все по – големия дипломат, геополитик, помирител на непримирими  ( без неговата лична намеса) международни фактори, народи и държави Бойко Борисов, вече трябва да си взема иронията назад. По време на посещението си в Украйна, също толкова изненадващо от гледна точка на липсата на предизвестие за него, както е и призоваването на Борисов в Русия, Борисов демонстрира наистина висш пилотаж в нищо говоренето по най-горещия въпрос на международната политика от 2014 г. г. насам, предизвикан от руската окупация на украинска територия.

Да се намираш в Украйна като ръководител на държава, член на ЕС и НАТО и да не вземеш (поне публично) отношение спрямо тази окупация, е връх на …подмазвачеството пред Путин. 

Ето какво се изхитрява да (не) каже Борисов в стила на своя конкурент Румен Радев, който изпрати послание до пострадалите от т.н. възродителен процес български турци без да спомене и дума за тяхната драма, наричайки отбелязваната от тях годишнина “празник”. 

Попадналият в Украйна Борисов, който в аванс се опитва да гаси пожара на своето предстоящо послушание на червения килим пред Путин в близките дни, реди в Киев приказки за мир и прочее баналности без дори да намекне кое е точно “лошото”, което трябва да оставяме назад и кой е неговият причинител по отношения Украйна. И още един пожар гаси нашият професионалист: потушава скандала с посещението на коалиционния си партньор Сидеров в Крим, което отказа на осъди в името на своето властово оцеляване, опитвайки сега да успокои Украйна, чието посолство в София реагира с гневна декларация на управленската българска провокация срещу нейната териториална цялост.

“Винаги сме били за мир, защото това е най-святото нещо. Това е вълшебната дума и затова полагаме толкова усилия. Трябва да направим всичко възможно, за да спасим мира. Влагам всичко в тази дума. Да оставяме лошото назад и да се опиваме да вървим напред”, пледира банално нашият премиер в Киев, за да не конкретизира кой точно е нарушил мира в региона през 2014 г. ( и в Кавказ през 2008  г.)

“Украйна заема важно място сред външнополитическите приоритети на България. С вашата страна ни свързват приятелски отношения, стъпили на от историческата, културна, езикова и религиозна близост между нашите народи, както и от наличието на най-голямата българска етническа общност извън страната”, заявява Борисов, който със сигурност ще повтори същото клише и в Сочи, но без констатацията за многобройна българска етническа общонст, каквато никога не се прихваща в същинска Русия въпреки “вековната любов” между народите ни.

Ако човек не знае какъв е проблемът с руската окупация на украинска територия може да остане с впечатление, че Украйна е напднала Русия и е откъснала от нея територия. И сега помирител номер едно на Балканите я призовава да прояви снизхождение към своята руска жертва като остави лошото назад, за да спаси мира.

Борисов все повече се въоръжава с “вълшебната дума мир” , за да обслужи агресивната руска политика. На път е да надмине в това отношение украинеца Брежнев и неговия правешки слуга Живков, на когото привилигировано разтриваше ушите ( както сам се похвали). 

Някой да е против мира? Не? Е, тогава всички трябва да обичаме Борисов!

Казано с думите на младата социоложка Евелина Славкова “най-добрата позиция на България е да поддържа връзка с всички държави, с които може”. Тази мисъл сподели тя с телевизионната аудитория на Нова телевизия днес. Поради нейната младост ще си спестя възклицанието, че да кажеш това е същото, като да “откриеш” предимството на младостта и красотата пред старостта и грозотата. 

Когато обаче става дума за поддържане на отношения с Русия ( сякаш такива отношения липсват) българският опит учи друго. Не само заради факта, че внушава равнопоставеност в приоритетите между връзките със съюзнически държави и с такива, които непрекъснато ти бият шамари и те заплашват с кораби, подводници и бойна авиация на ръба на военната провокация ( както прави Русия от години – за сведение на мролюбеца Борисов ).

България поддържаше пълни дипломатичски отношения със СССР през цялата Втора световна война. Това не попречи на Червената армия безцеремонно да ги наруши и да окупира царството, след което да наложи отпечатъка на своя ботуш за десетилетия напред. И днес го виждаме да стърчи навсякъде. 

България се подмазваше на Русия (уж) заради своята зависимост от газовите доставки, което също така не попречи на Русия да й спре кранчето през мразовития януари 2009 г. заради ценовата си война с Украйна (още преди тя да се превърне в руска военна интервенция срещу същата).

България се опитва(ше) да умилостиви Русия за спрените енергйни проекти, което не попречи на Путин да сложи нарочно турско име на своята газопреносен поток, пренасочен към Турция и да натяква на България до днес, че си е позволила да спази европейските директиви ( например срещу монополното руско участие в проекта “Южен поток”). 

България се държи като зайче пред мечка по темата за натрапените ядрени реактори, което не попречи на Русия да я глоби съдебно с един милиард, който в момента обещава да подари на Турция тържествено като компенсация за надзвети пари в газовата търговия. Т.е. Русия взе от покорната България един милиард, за да на(д)гради с него дружбата си с Турция. Къде са патриотарите с тяхната обичайна туркофобия да се възмутят от руското вероломство в натриването на българския нос?

България, командвана от Бойко Борисов, се присъедини към Сърбия в отказа си от солидарност с Великобритания по случая “Скрипал” ( поради “липса на доказателства”) и доказа на дело, че наистина прави възможноста да обедини Западните Балкани, но по-скоро под руския скиптър. Това са заслуги като за руски слуги, поради което Борисов беше привикан от Путин, но по задължително унизителния начин, който се полага на слугите.

Според външия министър Екатерина Захариева в Русия Борисов ще говори за енергийни проекти, а не за “вълшебната дума мир”. То се знае. Иначе би прозвучало като недопустим упрек за ушите на Путин, отказващ да признае, че именно той е нарушил мира с Украйна. Дали ще говори или само ще слуша и ще козирува?

Предстои да чуем какво ще ни преразкажат по темата. Но вече със сигурност знаем какво (не) казва Борисов в Киев. “Дипломатично” мълчи в угода на Москва за нейната агресия срещу Украйна, за да не дразни Путин и тактично се крие зад призиви за мир, за да защити основната си стратегичска цел: да бъде оставен да управлява. Направо е чудно, че не се е обявил за посредник между Украйна и Русия, както между Турция и Европа, държавите от Западните Балкани, Изтока и Запада.

Както се вижда, Борисов е дипломат, тактик и стратег на собственото оцеляване.

Иво Инджев
...............................................................................................................................................
..но, както всеки русофил, за сметка на оцеляването на българския народ и на всичко друго, което може да се пожертва заради тая в пуста Русия в сърцата им.
/за картите на Борисов и Путин прочетете предходния ми постинг/




Гласувай:
3
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 5350991
Постинги: 1597
Коментари: 8898
Гласове: 8011
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Блогрол