2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 2400 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.11.2012 04:21
Георги Сотиров е един от българските търсачи на истината. Българското му сърце вълнуващо премахва завесите спуснати от времето и от манипулаторите на историята.
Когато решите да повярвате или не: - послушайте сърцето си.
То ще ви покаже пътят към корените на нашия род. Изборът кому да повярвате ще ви покаже и какъв сте в същност.
Насладете се на свободната мисъл на един велик изгнаник на правдата българска.
...................................................................................................................
"..25. Една друга категория думи, заети от българския (тракийския) език все още може да бъде разпозната с белег на семантична икономия. Българската дума КОРИТО се появява в гръцкия като k o r u s (родителен падеж: k o r u t o s ) , но със стесненото значение на “капак”, “похлупак”, също “калпак” [ 7 3 ] . (Българската етимология извежда думата “корито” от “кора”, имайки предвид времето, когато коритата са били издълбавани от цели дървесни стволове, т.е. оставала е само външната част, близка до самата кора и нейната форма. – Бел. прев. ) Думата КОРЕН става k o r u n i ,означаваща не само всеки вид корен, но и “чепато, чворесто парче дърво, сопа”.
Българската дума КОЛАЧ, означаваща кръгъл самун хляб с дупка в средата (като колело) , се явява в гръцкия език като k o l l i x – самун ечемичен хляб, докато ЧИРАК става k h r u x , т.е. специален (специализиран ? ) пратеник, глашатай, вестител, херолд.
2 6 . Някои граматични форми също подсказват, че влиянието на българския
(тракийския) език върху старогръцкия е било силно.24 (I) Позиция на определителния член. В древния гръцки език членът е от префиксен вид, докато в българския членът следва съществителното (или прилагателното). Но и в гръцкия също откриваме случаи, в които членът следва. (Понякога той се използва двойно – и преди, и след съществителното. )
• У Ксенофонт ( X e n o p h o n ) , например, откриваме структурата k at a m e s o n t o tw n p o l e m i w n [ 7 4 ] .
• При Херодот се натъкваме на qa n a t o s ? . . . [ 7 5 ] ,
• при Платон ( P l a t o ) – ka t a k o u h n t h n [ 7 6 ] , а
• у Еврипид – a n d r a t o n и a d h v t o [ 7 7 ] .
Могат да бъдат приведени още много други примери. Такива особености могат да бъдат обяснени, предполагайки едно състояние на образуване на гръцкия език, през време на което употребата се е колебаела между префиксния и суфиксния тип член.
(II) Система на члена. На един наблюдател, който има малко време за детайли,
сравняването на члена в гръцкия и в българския език едва ли ще се стори особено обещаващо. Но да започнем. Българският език е загубил по-голямата част от склонителната си система, а това се отнася и за члена. От друга страна, в старогръцкия език откриваме едно напълно развито склонение на члена. Какво виждаме, сравнявайки именителния падеж? В мъжки и женски род всички членове се различават; само в среден род формите са идентични и в двата езика, както може да се види от следната таблица:
/ не представям таблицата и спецефичните коментари на автора за лекота на текста/.
По-убедително обяснение би било да очакваме, че първичните устойчиви форми са останали в употреба сред местните хора, а говорът на пришълците гърци е комбинирал някои характерни форми с езиковите форми, внесени от Египет или от някъде другаде. 26
I V .2 7 . , , Налице са голям брой факти от историята лингвистиката, археологията,
нумизматиката и фолклора извън споменатите в тази студия, които подчертават извода, че езикът на Константин Велики е бил една по-стара форма на славянския диалект, който е станал известен като български език. Събирайки и класифицирайки тези факти, може да се получи един интересен изследователски проект. Все пак, n e c e s s a r i a n o n s u n t m u l t i p l i c a n d a . Затова нека следващите примери бъдатразглеждани като добавяне на багри към това, което беше казано по-преди.( I)
• Лаоник Халкондил ( L a o n i c u s C h a l c o n d y l e s ) казва, че е установил, че трибалите( T r i b a l l i ) са били най-древният и най-големият от всички народи [ 7 8 ] . “Сега те биват наричани българи”, казва той.
• За Страбон трибалите са били траки.
• Дион Касий смятал трибалите и дарданите ( D a r d a n i ) за мизи [ 7 9 ] .
( I I )Според Цезар Бароний ( C e s a r e B a r o n i u s ) Константин Велики твърдял, че е потомък на Веспасиан ( V e s p a s i a n ) [ 8 0 ] . Ние знаем, че Веспасиан е основател на рода Флавий ( g e n s F l a v i a ) . От друга страна, латинската дума “fla v i u s ” означава “рус”, докато “руси”, като съществително, означава “руснаци”. Човек се изкушава да пита дали един рус славянин някак си не станал латинизирано на F l a v i a n ( u s ) . “Веспасиановата връзка” на Константин подсказва една цвестиста литературна заврънкулка, която е напълно лишена от обаяние. Да предположим, че някой ни каже, че бащата на Веспасиан е бил наричан от своите роднини и приятели ЧИЧО СЛАВИ ПЕТРОВ. Как едно такова варварско име ще бъде латинизирано така, че да се понрави на римска публика? Едната възможност е – а възможно е да има и други – да смени името си на TI T U S F L A V I U S P E T R O ; което е точно името, записано от Светоний ( S u e t o n i u s ) .( I I I )Юлиан казва, че семейството му е дошло от Мизия край Дунава, където хората били известни с това, че са много твърдоглави; веднъж съставили си мнение и взели решение, те никога не го променяли [ 8 1 ] . Как може някой да спомогне да се мисли, че толкова отдавна, още по времето на Юлиан, в Дунавската равнина е имало някакви твърдоглави българи – в днешната всекидневна реч ИНАТ БЪЛГАРИ?( I V )Човекът, за който се предполага, че е казал на гърците как да правят кисело мляко (йогурт) , се е казвал Аристей ( A r i s t a e u s ) . Казва ни се, че той е научил това изкуство от нимфите. Ние не знаем къде Аристей е срещнал тези нимфи.• Все пак, от Херодот научаваме, че Аристей е бил голям пътешественик, че е ходил далеч, чак до Иседон (I s s e d o n e s ) в Скития ( S c y t h i a ) , и че е написал поема, наречена “Аримаспиите” [ 8 2 ] .• Плиний говори като че ли е чел писанията на Аристей [ 8 3 ] и добавя, че в Тракия той е бил първият човек, който смесил мед с вино [ 8 4 ] .
• Страбон е познавал хора, които твърдели, че Аристей бил учителятна Омир [ 8 5 ] .• Диодор Сикул ( D i o d o r u s S i c u l u s ) (Диодор Сицилийски ? – Бел. прев. ) ни казва, че е възможно Аристей да се е преместил на място близо до планината Хемус [ 8 6 ] , където завършил живота си.
Възможно ли е при едно от своите продължителни посещения в Тракия Аристей да е срещнал някои местни жени (“нимфи”) , които са му казали как се прави кисело мляко? Свидас ( S u i d a s ) нарича Аристей един от гигантите. От други източници 27 можем да научим, че “гигантите” по всяка вероятност са били тракийски народ на Халкидическия полуостров [ 8 7 ] .
Тези, които не вярват, че езикът на Константин Велики е бил тракийски, т.е. славянски диалект, известен като български, би направил услуга на историографията, ако само могат да покажат какъв друг език трябва да е бил той[88].
Следва продължениеЗадължително четиво или Как се фабрикуват лъжите в историята на българите. /Западните добичета, говедото Иречек и телетата след него/:
http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf
По Пути..Унищожението на историята - зав...
И белорусите не били руснаци