Езикът на скопияни не е македонски език

 

Асен Чилингиров из „Гръцки дневници”

 

В   Костурско

……………………………………………………………………………………………………………

Но в този тъй богат с приключения ден трябваше да преживея още едно приключение. В пълната чакалня имаше едно единствено място на една дървена пейка и аз седнах на него. Освен мене, на пейката седяха още три възрастни жени и едно малко момиченце на 5–6 години.

Заслушах се в техния разговор и с най-голяма изненада констатирах, че говорят на български.

При това на истински български, а не на посръбчения „македонски jазик“.

А малкото момиченце говореше на български тъй сладко, както много отдавна, от моето детство, не бях чувал. По едно време дойде и един младеж в гръцка военна униформа, явно техен познат.

Най-възрастната жена, очевидно бабата на момиченцето, го заговори на гръцки, размениха си няколко приказки и той си тръгна. Тази жена беше най-интересната от групата.

Така съм си представял героинята на Талев баба Султана – с величествена, могъща фигура и решителен, но топъл човешки поглед.

Като забелязаха интереса ми, една от жените, най-младата – трябва да беше на 50–60 години; тук трудно може да се отгадае точната възраст – стана от пейката и се доближи до мене, като ме запита по гръцки:

„А по пу исте, кирие?“ (Откъде сте, господине) – „А по то Вулгарѝя“ – отговорих и повторих по български: „От България съм. А вие от де сте? Не мога да се наслушам на хубавия ви български език.“

„Ах! Българин!“ – извикаха трите едногласно и не можеха да сдържат радостта си от срещата. Обясниха ми, че са от едно село зад Преспанското езеро, до албанската граница. В миналото селото било изцяло българско, но сега останали малцина, които

си говорят по български.

„Ето, видя ли?“ – каза ми старата. – „И това момче, което беше тука,

е българче, но вече не говори български. А в казармата ще го направят грък.“

 

Похвалих ги за чудно хубавия им, напевен като песен български език– по-късно щях да чуя и от други да говорят за напевния български език на българите от Западна Македония.

 

„Хубав е, много е хубав нашият език – каза старата, – не е като езика на

ония, от Скопие. Оня не е нашият език!“….

……………………………………………………………………………………………………………………….

Веднъж разговарях с група ученици от Македония. С някои се разбирахме добре и те дообясняваха казаното на другите. В последствие разбрах, че тези с които се разбирахме бяха македонски албанци и те обясняваха на сръбските македонци.

Преди години, в едно италианско кафене, дочух "македоно "_ българска реч от един младеж на около 25 години.Попитах го от къде е ." От Македония .А ти?" "От България.
Е! Значи и двамата сме българи" Той обаче ми отговори по начин, който ме ШОКИРА !
"Не! _ казва _майка ми и баща ми бяха българи.Аз съм македонец."
Без коментар!