И от мен, едно цвете на признателност - пред неръкотворният паметник на непреклонните по дух и с несломима воля български патриоти !
Автор: get

В памет на Йосиф Соколски - непреклонният и в смъртта българин. Било е Великден, било е и Великден за Българското възраждане!

На този ден, напреки на каноничните и литургичните норми Иларион Макариополски, не упоменава името на Вселенският и гръко-фанариотски патриарх. Това е 1860 година, година паметна - в която духовните водачи български, заявяват: - Ние, не сме рум-милиет - Не! Ние сме българи!

Това силно разтревожва вековните ни духовни угнетители, верните слуги на падишаха и обезбългарители, фанариотите.

Посреща с неприязън и от "благодетелката" на всички славяни. Но, за кой ли път, тя ще забрави за "славянската солидарност" и ще заложи, на имперското в политиката!?
Отново подкрепяйки, така добре обгрижваният "Мегали елинизъм" на Фенер?

Търпението на част от българските възрожденци се изчерпва и ... ? - На 18 декември 1860 год. се решават на крайна стъпка - Уния с папата!

Не само това, а и се обръщат към френският император Наполеон III, да се застъпи пред султана, за даване на национално-религиозна еманципация, на българите.

Отзвукът от този акт облетява Европа. Във Франция се създава благотворителен комитет за събиране на средства и осигуряване на стипендии, за български младежи желаещи да учат в Европа, в това число и за духовници.

Тогавашният папа Пий IX, който още през 1848 год. е призовал източно православните народи да минат към Рим, приема със задоволство ставащото. Но не само това, той е склонен да ръкоположи български духовник за йерарх на българите.

Изборът пада, върху архиерей Йосиф Соколски, на 75 години тогава.

За същият според бедните биографични данни е известно това
Роден през 1786 год. в колибарското село Ново махала, сега квартал на гр. Габрово. По сведения от Г. Раковски в младостта си е водил хайдушка чета, под името Стоян войвода. По-късно явно покаял се за греховете си, приема монашество под името Йосиф в Троянският манастир. През 1832 год. създава Соколският манастир и Женският метох в Габрово. Наивен донякъде, поради почтеността и неизкушеността си в каноничните тънкости, движен от непреклонният си дух (направил го хайдутин) скоро той попада в "центъра на бурята", на народните борби, за църковна преминали и в ... за национална независимост. Накрая всичко това го довежда до ... ?

На 2 април 1861 год., в Сикстинската капела е ръкоположен от папа Пий IX за архиепископ и негов викарий в България.

След завръщането си в Цариград, извоюва от турската власт берат(указ) в който: - архиепископ Йосиф е признат за "милет баши", с което на българите се припознава за пръв път правото на отделен от фанариотско-румелийският - първо: религиозен и второ: по-важното народностен български статут; - правото да издава тескерета (документи за самоличност) без които за обикновеният човек е немислимо да напусне мястото в което се е родил и обитава; - трето: да се поставят камбани, на замлъкналите от близо пет века храмове на християнската българска рая!

Руското правителство не само е объркано от този откровено-декларативен български патриотичен акт - но е и стреснато!

А и как няма да е уплашено, та нали ако не подкрепи българина, този най-значим, като брой етнос в църковните му борби, може от съюзник в маниакалната политика на Русия да властва над Проливите, да го направи в свой противник?

Поради това царизма в лицето на руската дипломация действа светкавично. Заема страната на доскоро игнорираните българи в църковните им борби и-и-и ... идва второто действие в нашето повествование - Касаещо пряко съдбата на Йосиф Соколски?

Дипломатите съвместно с разузнаването, получавайки височайше съгласие разиграват брилянтната операция по неутрализиране на "противник" №1 - Който със заразителният пример на упорство и дух за независимост - буни ума на българите?

На 16/18 юни 1861 г. според предварително разработеният план Н. Геров(руски служител) използвайки познанството на П. Р. Славейков с архиепископ Йосиф, го примамват с лъжливата легенда, че български архиереи го чакат в резиденцията на руският посланик в Константинопол княз Лобанов-Ростовски.

Така склоненият Йосиф отива в къщата находяща се в м-ст "Буюк дере". Където наместо при посланика е качен на чакащият под пара руски катер, който го откарва до парахода "Елбрус". Корабът потегля веднага и след два дни е в Одеса.

На непокорният български духовник, благосклонно е отпусната щедра имперска издръжка и заточен в Киево-Печорската Лавра....

След освобождението 1878 год. на България архиепископ Й. Соколски пише на няколко пъти писма - но волята на императора е непреклонна!

Така сам и под благосклонната грижа на Царя Освободител, на 30 септември 1879 год. Йосиф Соколски намира вечен покой ... без да има щастие да види за последно Милата си татковина, Майка България!

Спи спокойно своя вечен сън непреклонни българино Стоян войвода и отче Йосифе ... и дано от време на време има някой смахнат, като пишещият тези редове българин, който да те упомене с почит ... или поднесе цветя на безвестният ти гроб ?!!
.......................................................................................................................................................................
Поклон пред Светият Българин първи наш Патриарх новобългарски Йосиф Соколски!!!
И пред автора,..поклон...!

А това долу трябва да видите и прочетете, за да разберете, че българската ни черква не е спирала да произвежда свети хора и до днес.

http://germantiger.blog.bg/history/2014/12/30/.1326504

  И че, днешния руски васал дс агент Неофит е безгръбначен пигмей сравнен с Архиепископ Йосиф Соколски и поп Александър Кондоферски

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"


Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!


Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.


Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!


А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!