Страхът за бъдещето на България трябва да надвие примитивния страх от чужденците.

Тази политическа генерация е за боклука.
Те се заблуждават, че като нацвъкат по страната паметниците си ще останат в историята или като врякат шокиращите си малоумици ще впечатлят хроникьорите от бъдещето...
Глупаци.

В историята остават тези, които са извършили историческо дело. Всеки може да краде, да лъже, да продава и майка си и баща си..Всеки може да харчи милиарди за глупости, че дори и за полезни неща...
Похарчени милиарди, построени магистрали и туристическите пътеки, във време когато това е делнично занимание на целия свят, не са направили никого запомняща се историческа личност. 

Трябва да извършиш нещо необичайно, неочаквано, противно на рутинното, дръзко и предизвикателно в полза или срещу мудния теч на историята. В полза или срещу силните на деня. В полза или срещу мнозинството.

Стореното трябва да е такова, което поколенията ще препредават едно на друго с омраза или благодарност. Трябва да е толкова контрастно, че историците да забележат отпечатъка оставен върху глината на човешката памет. Стъпките на лисиците не остават, остават отпечатъците на великаните.

Трябва да отбиеш Ефрат с пясък, да построиш многоетажни градини насред пустинята във време когато света не е могъл да напоява ливадите си, като Семирамида. Или като Херострат да запалиш храма на Артемида, когато поглеждането накриво към статуята и е означавало да се простиш с живота си...

Да не хранят илюзии следовниците на монотонното ромолене на ручейчето, пълнещо копанята на делника с баналностите на ежедневната историческа скука, каквито са българските политици и държавници, че ще оставят следа с провинциализма на хрумванията си, с общопознатото превиване на кръст пред силните или с производството на държавнически или културен кич... 

Нито паметниците ще превърнат окупатора в освободител, нито наградите "Стамболов" ще направят от политическите мижи/турки герои, нито издаването на многотомници ще издълбае върху стелата на историята имената им. Нито пък организирането на всенародно  оплюване, горене на клада или записване на стените на позора ще лиши великите от историческата им непреходност.

Нима има някой мислещ, който да намира за достоен да остане в българската история друг президент освен Плевнелиев..? Предходните му бяха до един посредствени марионетки на външни фактори, които не направиха нито едно движение с което историята да ги отбележи.
Плевнелиев се обърна срещу течението и срещу мнозинството за да извърши немислимото за български държавен глава в продължение на повече от едно столетие - застана срещу агресивна Русия и остана почтен от началото до края на мандата си. Въпреки русофилщината на мнозинството и въпреки  продажността на обкръжението си. Подобно на Васил Левски, Стефан Стамболов и Иван Костов. Което никой от царете и президентите на България след отоманската окупация не посмя да направи.
  
Нима някой се съмнява, че не Кобурготски, а Иван Костов вкара България в ЕС и НАТО и че той, а не сюрията от себелюбиви национални отреБки заКИЧвани с медала "Стамболов", може да бъде съизмерим с държавника Стамболов..?
Иван Костов беше единственият министър председател на България, който ще остане в историята с утвърждаването на курса на България към Европа наложен от Левски и Стамболов, както и с категоричния отказ да се подчини нито на руския нито на американския натиск по време на югославската криза.
Той застана зад българския национален интерес, осъзнавайки какво ще му струва това в бъдещето. Понесе кръста си, беше и продължава да бъде очернян, но остава в записът на борбите за българската национална независимост, като забележима историческа личност...като никой от министър-председателите на България преди и след Стамболов.

Стефан Стамболов е забелязан от историята заради решителния избор да ориентира България към Европа и налагането на тази ориентация по начин, който изключва обратен завой към Русия, въпреки волята на всемогъщият император и въпреки яростната съпротива на обраслото с русофилство и оковано от руска агентура българско общество. В това се състои неговото предизвикателство към историческата рутина.
Поради това Стефан Стамболов остава в историческата памет на българите и чуждестранните му съвременници завинаги - с дързостта на идеите си и с непоколебимата си съпротива на вътрешното и външно статукво.
Непреходността на политическият му пример не може да се помрачи чрез стандартна геополитическа аргументация и винаги ще бъде пречка пред опитите за промяна на стратегическия избор на България..
Това е причината образът му да се размива със скандални русофилски заменки вричани на неговото име - Ахмед Доган, Тодор Батков, Андрей Пантев...и прочие национални смешници..

Нима историческата истина за делата и веруюто  на Апостола на българското национално Освобождение Васил Иванов Кунчев - Левски можа да бъде укрита от историята?
Нито убийството му от имперската дипломация, нито изгарянето и укриването на кореспонденцията му, нито заличаването на неудобните за русофилското статукво текстове и цели пасажи от биографията му, нито привличането на най-кресливите публични клеветници могат за изтрият от народната памет неговата фраза "Който ни освободи - той и ще да ни пороби".
Васил Левски се е изправил с с цялата си енергия и всеотдайно родолюбие срещу могъщите на деня - Руската империя, Султана и коварната себична Европа. Застанал е дръзко срещу пороя повличащ всичко на пътя си и под носа на великите е заложил основите на модерната българска държавност.
Темелите на самостоятелното отвоюване и отстояване на независимостта са толкова здрави и до днес, че опитите да бъдат подкопани от глутниците национални ренегати си остават все така напразни.
Това е причината за бруталната атака срещу паметта и заветите на Апостола от страна на подставените лица на Русия в България.
Осъзнавайки, че идеалите на Апостола не могат да бъдат заместени, подправени или опровергани, руската агентура в България се нахвърля на Левски и съмишлениците му опитвайки се да размие образите им от "конекрадци" - което е руската формулировка на борбата им за българската свобода, през "детеубийци" което е русофилската формулировка на българската съпротива, до "новия Левски" което е пропагандно замазване на иконата с новоруски изпражнения.

Кражбата на постиженията и славата на другите или тяхната карикатурна подмяна носи мимолентната известност на върха на хвалбата на платени от самите тях медии, но политическото им мошеничество  и морална низост неизбежно запраща крадците към вечния позор и презрение на поколенията.

Каквито и да са опитите за подмяна на историческата истина и за манипулиране на историческите заслуги, времето пречиства изворите на историята от утайките и историческата подлост отива на бунището.

В историята остават тези, които са се осмелили да се изправят срещу предизвикателствата на времето и са намерили и приложили решения, които имат непреходно или продължително въздействие върху много поколения след тях.

Васил Левски, Стефан Стамболов, Иван Костов и Росен Плевнелиев са българските политици от модерните времена, които са дръзнали да се опълчат на статуквото, променили са настоящето и са задали правилната посока за мнозинството, въпреки неговото моментно несъгласие. Всичките те са платили скъпо за дързостта си. И четиримата бяха убити, като български държавници, от Русия.

Днес и за дълго напред стореното от тях ще е определящо за живота на българите.
Стореното от тях не подлежи на копиране, а само на следване и надграждане.

Копирането на техния пример на родолюбие е рутинна дейност, която може единствено да се съизмерва, без да прави подражателите им кой знай какви герои или да им гарантира особено историческо признание.

Ако някой съвременен български политик има  амбицията да направи нещо значимо за българския народ и България, той трябва да излезе от рутината на стандартното, делнично политическо мислене и действие, и да потърси белите полета в българския национален идеал, които да запълни с почерка на собствените си оригинални идеи и наложени решения.

Такива бели полета историята им е оставила достатъчно, а човешкият прогрес създава нови ежеминутно. Икономиката, социалните въпроси, опазването на природата, геополитиката и други "парливи" злободневни проблеми са и ще бъдат на масата на делника докрая на света...всеки български политик и държавник се и ще се блъска с тях и никога няма да намери окончателно решение.

Ако днес аз бях политик или държавник, не бих се поколебал да потърся нестандартни решения за разрешаването на два болезнени проблема пред българската нация, които не са проблеми на делника, а екзистенциални проблеми, които не са намерили подходящият политик и подходящото решение до момента, а изискват качества и подходи достойни за историческите ни образци - преодоляването на демографската криза, и приобщаването на "външните" българи.

И двата са фикусирани върху оцеляването на българската народност и българската държавност в условията на все по-сложна и все по-опасна външна среда. Времето изисква тяхното незабавно решение. След година или две ще е късно. Те ще бъдат решени от чужди държавници, но в наша вреда.

Ако сега българският елит не излъчи и подкрепи водач - държавник от ранга на Васил Левски и Стефан Стамболов, Иван Костов или Росен Плевнелиев - всеки от тези два проблема е в състояние да изтрие българите и България от книгата на историята. Виновник за това ще бъде днешната политическа генерация.

Който реши един от двата или двата - ще остане в историята на България и в народната памет завинаги. 

Иначе, съвременната банда от български политици ще потъне в забравата, като безплодна сбирщина от чужди наемници, затрили България. 
.....................................................................................................................................................
Ето действия в тази посока, които са успешни практики на големи държавници в миналото и днес:
За решаване на демографската криза:
- революционна промяна на начина на стимулиране на раждаемостта - според образованието. Решения "а Lа" Калфин са палиативни пропагандни повторения на неуспешни практики на провалени политици.
- ограничаване на абортите и програма за 100% държавно спонсориране на инвитро ражданията. Сегашните действия са имитация на решимост.
- задължително образоване и национална програма за ликвидиране на ромските гета и интегрирането на ромите
- спешна програма за контролирано приемане на емигранти, мигранти, бежанци с европомощи. Страхът за бъдещето на България трябва да надвие примитивния страх от чужденците.

Външните българи са неделима част от решението на демографската криза:
- незабавно приемане на закон за безусловно, безплатно и декларативно предоставяне на българско гражданство на всички забравени някъде по света българи, / "македонци","татари", "украинци", малоазийските../
- спешна национална програма за стимулиране на завръщането в България на български емигранти,
- приобщаване на емигрантите към националната проблематика /гласуване по пощата, електронно гласуване, изнасяне на Българското при българите по света...

Не липсата на пари, а липсата на български държавник е причината за възникването на тези проблеми и за отчайващата мудност за тяхното осъзнаване и решаване до сега.
Време е този държавник да се роди. Би могъл да се кръсти и Бойко Борисов...

Време е яловата ни политическа класа да спре да убива родените за Държавници.

Или ако трябва да сме още по-точни,история червената ни политическа генерация има: България е така разорена,разединена и обезкървена,както не е била дори по времето на турците!

пропуснал си поантата, както в оригинала да напишеш:

"Читателите са единствените, които носят отговорност, за това как приемат информацията от художествените измислици."

А това, че не си използвал съкрушителни слова като соросоид, еврогек, педерст, толераст...ме трогва. Има полза от просветителството ми...