Не, Слави Трифонов не е патриот. Той е точно обратното на патриот. И не се чудете какво точно е обратното на патриот. Много просто. Обратното на патриот – това е Слави Трифонов.

Да, много хора са забравили, а може и всички да са забравили.
Аз обаче помня.
Слави се правеше седесарче. Препоръчваше се, пробутваше се, минаваше за седесарче, не знам как се дума това на тарикатски език сега.
Но изведнъж нещо му стана. Започна да плюе по СДС и по правителството на СДС / когато СДС беше на власт /. Отначало това бяха само закачки, после станаха оплювки, после, лъжи, хули и клевети, а накрая закани. Като заканите не изключваха клеветите и оплювките.
И тази промяна се случи точно когато правителството на СДС трябваше да сключва новата газова сделка с Русия.
Нова, защото газови сделки се сключват за дълги срокове, старата сделка, сключена по време на Соца изтичаше и трябваше да се сключи нова.
И за пръв път Русия щеше да сключва газова сделка с демократично българско правителство.
Нещо, което докара бившите комунисти, сегашни и тогавашни социалисти в трепетна възбуда. Знаете – „братска Русия ще им даде да разберат на тия гадни седесари, сега ще им врътне кранчето, та да видят те дали е колко е хубаво това - демокрацията” и прочее, вървежни и досега даже излияния на разни леви помияри.
И сега нека обясня защо употребявам тази отблъскваща „помияри”.
Защото когато една страна сключва подобна дългосрочна сделка е много важно дали преговарящите имат зад гърба си подкрепата на своите хора. На своите съотечественици, на своя народ.
Пример – Турция. След като Турция свали руския самолет прелетял над земите й, плъзнаха, естествено, слухове, че Русия може да спре нефтените и газовите доставки за Турция. Имаше социологическо проучване – какво ще направят турците, ако това се случи. Деветдесет процента от тях отговориха : „Ами ще се топлим на въглища”. Така че никакво спиране на доставките за Турция, немА, дори увеличение на цените немА.
Съвсем друго беше през ония години – 97-ма ли, 98-ма ли, забравих точно, поведението на българите. „Леле мале ми ся какво ще стане, ако Русия ни спре канчето” беше всенародният и едва ли не поплак, че и рев. Рев разнасян, повтарян и натякван безспир и от бившите комунисти, сегашни социалисти, и от жълтата преса – Труд и 24 часа.
Не е чак трудно да се досети човек, че когато усеща подкрепата на своя народ, едно правителство ще договори много по-изгодни цени на газа и петрола.
Само че нашенските левичари не искаха изгодни цени на газа за България. Те искаха Русия „ да ни спре кранчето „, та да катурне седесарите. Тогава го искаха, и сега са същите продажници май.
Та затова употребявам думата „помияри”, защото си е на мястото.
И въпреки всичко Костов пак сключи изгоден договор за доставка на газ. При всички случаи много по-изгоден от този, който сключи след години социалистът Овчаров.
Просто защото Костов, като своеобразник и срещународник не се съобрази със всенародните поплаци, простонародните страхове и социалистическите плашила. И не клекна пред руснаците.
И още нещо, уж подробност, но много важна подробност. Преди сключването на сделката прати Недежда Михайлова на посещение в Казахстан. И тогавашните журналисти, които бяха, разбира се, по-умни от сегашните, но не кой знае колко по-умни питаха подигравателно : „ Защо пък Казахстан, защо в тая изостанала страна, защо не в САЩ, например”. Да, наистина тогавашните журналисти бяха по-умни от сегашните, ама не кой знае колко по-умно.
Но беше приказката за Трифонов. С въпроса - защо тъкмо с наближаването на газовите преговори с Русия оплювките, хулите и клеветите му срещу правителството на СДС ставаха все по-гадни. Докато накрая започна най-откровено да заплашва, че като дойде Рем Вяхирев в България /тогавашният всемогъщ руски газов олигарх/ ще разбишка и Костов, и правителството му.
„ Защо ли ги приказва това момче тия, нали уж беше седесарче „ – питаха се всички.
И една вечер истината лъсна. / Прищя ми се да напиша „ като кубето на тв водещия, или един друг един още по-ярко изразяващ същността му телесен уд”, ама няма да го напиша – това като шега/. В началото на предаването му по Българската Национална Телевизия се появи огромна реклама на цял екран с една-единствена дума.
О В Ъ Р Г А З
Реклама на руските олигарси, които преговаряха с България.
И това по Националната Телевизия.
Добре, нека да не употребяваме вече изтъркания израз „ национално предателство „ макар тук той да си е доста уместен, ако не и изцяло уместен.
/ По-късно Слави не отрече, че е взел пари от Овъргаз. Дори каза, че бил безпристрастен, защото ако Шел му били дали пари за реклама Шел щял да рекламира бил. Ама тогава Славчето още не беше надушило, че патриотарството е далавера и дори пееше „ Горда стара планината, шат на патката главата” – това като подигравка с националния химн/
Та добре, нека не е национално предателство. Нека не е продажничество. Нека дори не е алчност. Нека да е човешко желание за пари и богатства.
Ама патриотизъм - хайде холан. Слави Трифонов е толкова патриот, колкото аз съм папски нунций за Балканите.
Е, разбира се, Трифонов беше уволнен от Националната Телевизия – тогавашния му шеф се осмели да го направи. Затова беше уволнен – заради своята алчност и продажничество, не заради някакви блестящи и смели журналистически или телевизионски подвизи.
Което припомня случая с друга една госпожа, която допусна, като началник на „Хоризонт”, подопечното й радио, призвано да бъде българско и национално, да се превърна в путинско, ама това е друга случка.
И още за Слави.
България беше поканена за Член на Европа и НАТО, защото отказа да подкрепи Сърбия на Милошевич, когато Милошевич изгони 250 000 косовари от домовете им и ги подкара като говеда през снежните планини. Когато пусна главорезите си да колят старци, жени и деца в Сребреница.
Но пък Слави го подкрепи. Него-Милошевич. Управника, съден от международен съд за престъпления срещу човечеството .
Та такава му е и политиката на Слави, нали ще става политик. Какъвто е и патриотизмът му.
И още една подробност за политиката му, която била против статуквото на Бойко Борисов. Против, против, колко да е против… Ами колкото един хотел ли беше, какво ли беше, дето искаше да строи върху една градинка в Лозенец, пък Борисов отказа да му я даде. Нали заради този хотел ли беше, какво ли беше си развали достлука с Борисов, не заради друго. И защото Борисов не му дал да нареди половината от листата с депутати на ГЕРБ.
Ама дотук. Защото оттук нататък има опасност да затънем в блатните миазми на българското политически битие.
И въобще никак не е здравословно човек да се вре прекалено навътре в това битие. Ама май ще трябва. Защото Трифонов се готви мощно да навлезе в политиката. Мощно, мощно, колко да е мощно…Няма да е много, ако хората най-накрая се погнусят от простотиите му.