Кокошата слепота е явлението на намалено зрение у кокошките привечер. Привечер - когато нито е Ден, нито е Нощ...

За зрящите не е проблем да различат сенките от телата дори и когато нито светлото е светло, нито тъмното е тъмно. С малко или повечко мислене те се оправят.
Но за кокошките и подобните им двукраки е.

Докато си беше светло, на кокошките всичко им беше просто и ясно.

Независимо от това, че за да погледнат към осветеното им се налага да гледат с окото на съответната плоска част от главите си, кокошките в българския "полит-иконом-информационен" кокошкарник гледаха уверено с окото на лявата си плоскост към кокошкаря Путин, а с окото отдясно на плоските си глави, към паткаря Ердоган и се ориентираха по Кой червей да клъвнат. Не им се налагаше да мислят.

Путин в техния кокоши свят беше Светлината, а Ердоган - Мракът. Слънчицето и Месечинката. Чисто и просто като полицай на протест.

Изведнъж обаче светлината и мракът се омешаха. Светлият образ на Слънчевият православен султан Путин помръкна, а Тъмния лик на Месечинения правоверен халиф Ердоган изсветля. Или обратното - все е едно.

Поглеждайки към Слънцето кокошките видяха Месечината, а поглеждайки към Месечината патките запривиждаха Слънцето. Бъркотия...

Тогава на Сокола му наложиха да клъвне кокошките по плоските им глави и да ги обърне в правилната посока  - ей това е Слънцето, а ей това е Мрака...!

И понеже и Соколите са вид кокошки, и нашият Сокол гледа с плоското на едната страна на плоския си череп и кълве не там където трябва и не тези които трябва.

От което нито на Доган, нито на Местан, нито на кокошкарите, нито на кокошките им става по-светло. Кой ли ще е накълваният по Тиквата накрая...?

Ясно е само, че идва часът на виждащите в тъмното.

Защото в здрача на изтъняващите светила, кокошата слепота у кокошоподобните е късметът за хищниците.

И хищниците са вече в кокошкарника. Руския пор и турската невестулка се зъбят един друг за плячката.

Какво друго могат да правят в този нимрак - нисветло кокошките освен да кудкудякат.

И те се разкудкудякаха...хем крякат за Слънчицето, хем врякат за Месечинката.
И още малко ще покудкудякат...докато дойде Чичо с чифтето.

Тогава ще часът на Голямото хвърчене на перушини.

След него в Български кокошкарник няма да остане ни пор ни невестулка, ни перце от Путинските червени кокошки, ни пухче от Анадолските черноглави патки.

Дано пропее някой заспал български петел, дано заквака някоя дебелоглава българска носачка квачка , та да напълним пак кокошкарника.

Освен ако оня с чифтето не реши друго...